На горния етаж Поли Къзинс стоеше пред зейнала в стената дупка, гледаше навън в нощта, обгърнала тялото си с ръце, за да не се разпадне. Бе на мили далеч от сигурността и безопасността на собствения си дом, заобиколена бе отвсякъде от опасности и в нея на вълни се надигаха пристъпи на паника. Искаше ѝ се да крещи, да тича, да прави нещо, но не можеше да направи нищо, нямаше накъде да тича и знаеше, че ако започне да крещи, няма да може да спре. Всичките ѝ крайници трепереха, погледът ѝ ту се замъгляваше, ту се проясняваше и едва се сдържаше да не припадне. Трябваше да остане в съзнание, Сузан имаше нужда от нея, но тази мисъл само влошаваше нещата. Достатъчно трудно ѝ бе да се опитва да се оправи със собствените си проблеми и без да знае, че още някой разчита на нея. Не беше честно. Не бе готова да се справи с такова напрежение. Не още.
Тя се сви, седна на пода и започна да се клати напред-назад. Толкова силно бе обгърнала тялото си с ръце, че едва дишаше. Защо не се връщаше още Джеймс? Обеща да не се бави. Щеше да се почувства по-силна, ако той бе тук, по-способна да се справи. Това, че Морисън си бе тръгнал докато спеше, също не ѝ помагаше. Но винаги е знаела, че не може да разчита на него. Беше си помислила, че може да разчита на Сузан и Джеймс, но Сузан не можеше дори за себе си да се погрижи, а Джеймс не се връщаше. Нещо трябва да му се е случило, нещо лошо. Той не би си тръгнал просто така, не би я зарязал. Не би го направил. Нали?
Пое дълбоко дъх няколко пъти, опитвайки се да се успокои, но от притока на кислород се почувства още по-замаяна. Трябваше да се овладее. Не можеше да слезе долу, преди да го е направила. Не можеше да позволи Сузан да я види в това състояние. Тя разчиташе на нея. Мислите ѝ блуждаеха в главата като птици, които не могат да се задържат на люлеещ се клон. Наложи си да се изправи отново на крака и погледна през дупката в стената с надеждата, че ще види нещо, което да я разведри. От долния край на улицата се зададе колона войници и вървеше право към нея. Тя почти спря да диша. Те бързаха по улицата, гледаха право напред и минаха покрай къщата, без дори да я погледнат. Завиха зад ъгъла и изчезнаха, улицата веднага опустя отново.
Поли се огледа внимателно във всички посоки, но никъде не се виждаха войници. Хрумна ѝ, че не са се появявали от известно време. Войната в Шадоус Фол изглежда я бе подминала. Може и да беше свършила. Запита се кой ли е спечелил, а после поклати глава. Нямаше значение. Единственото важно нещо в момента бе да получат някаква медицинска помощ за Сузан и за нея самата. Имаше нужда от нещичко, за да успокои нервите си. Тя закрачи из стаята в кръг, отново и отново. Монотонността я успокояваше. Все още чувстваше, че се разпада, но чувството ѝ бе познато и знаеше как да се справи. Трябваше да е заета с нещо, дотолкова, че да няма време да мисли. Започна да крачи по-бързо. Нямаше значение какво прави, стига да прави нещо. Дишането ѝ се поуспокои, а главата ѝ започна да се прояснява. След известно време се почувства по-силна и тръгна надолу по стълбите, за да се върне при Сузан.
Бе по средата, когато чу, че някой се движи по коридора. Замръзна на място и се ослуша. Не можеше да е Сузан, бе твърде слаба и изпитваше твърде силна болка, за да се разхожда наоколо. Но не можеше и да е някой от войниците. Бе ги видяла да минават покрай къщата, без дори да погледнат към нея. Освен ако не се предполагаше тя да си мисли така. Огледа се за нещо, което би могла да използва, за да се отбранява, но нямаше нищо под ръка. Съвсем не бе сигурна, че ще може да го използва, дори и да бе намерила.
Следващата ѝ мисъл бе да се върне обратно по стълбите горе и да се скрие, но не можеше да го направи. Не можеше просто да изостави Сузан. Тя не я бе изоставила през всичките онези тежки години. Поли заслиза бавно по стълбите, едно стъпало, после друго, стиснала ръце в юмруци. Щеше да реши какво да прави, когато види кой е. Ако не успееше да се промъкне незабелязано, щеше да каже, че е сама в къщата и се да надява Сузан да има благоразумието да стои тихо. Тя зави зад стълбата и видя Джеймс Харт да ѝ се усмихва.