Той наблюдава как тя постепенно осъзнава значението на думите му и как ѝ подейства това. Усмихна се вътрешно. По никакъв начин не можеше да знае, че той не казва истината и проклетите съветници бяха избягали. Засега. Във всеки случай не бе съвсем лъжа — главнокомандващият бе издал заповед да бъдат разстреляни, когато ги намерят. Кметът също така не можеше да знае, че части от силите на Воините бяха насметени в гръб доста яко. Ако я убедят, че градът трябва да капитулира, вражеските сили ще трябва да отстъпят, без изобщо да узнаят колко близко до победата са стигнали. Можеше също да я пробва с няколко уместни въпроса, докато все още е нестабилна.
— Какво знаете относно местонахождението на Върховния главнокомандващ? — попита той небрежно. — Нямаме вести от него, откакто отиде да посети Саркофага в градския парк. Какво може да му се е случило там?
Рия сви с безразличие рамене.
— Всичко би могло. Паркът е опасно място нощем. Има динозаври. Може да са го пипнали. Или пък Времето.
— О, старецът — възкликна Уилямс с неприязън. — Може да се крие под това име за пред децата, но ние знаем кой е той. Кой трябва да е. Падналият трансформър. Повелителят на мухите. Самият Сатана. Без съмнение той е отговорен за смъртта на нашите свещеници магове.
Млъкна внезапно, като се усети, че не бе пресметнал правилно. Бе си помислил, че тази жена, Фрейзиър се бе прекършила от обработката, но сега тя го гледаше спокойно, замислено и това идеше да покаже, че разбира уловките в думите му. Главнокомандващият бе изчезнал, а една от най-могъщите им сили бе неутрализирана. Беше я подценил. Нямаше да се повтори. В момента бе важно да овладее ситуацията. Даде знак на войника, който я държеше за косата.
— Махнете ѝ белезниците.
Изчака търпеливо, докато войникът изпълни заповедта.
— Сега протегни лявата ѝ ръка напред и я дръж здраво на пода.
Тогава Рия се опита да се противи, но не можеше да се пребори с войника в немощното си състояние. Уилямс изчака докато ръката бе в позицията, която искаше, и после ѝ се усмихна ледено.
— Това, което ще се случи сега, кмет Фрейзиър, е много просто. Ще ви задавам въпроси относно силните и слабите страни на града, а вие ще ми отговаряте подробно и точно. Ако ме излъжете, ще отрежа един от пръстите ви. Ако приключим с всичките на лявата ви ръка, ще минем на дясната. Ако съвсем останете без пръсти, ще бъда изобретателен. И просто за да ви докажа, че трябва да ме приемете насериозно, смятам да премахна малкия пръст на лявата ви ръка сега. Дръж я здраво.
Той се наведе към ръката ѝ, а Рия се хвърли напред. Ненадейността завари всички неподготвени и главата ѝ се заби в лицето му. Тя еднакво силно почувства и чу как носът му се счупи от удара, а след това всички се озоваха проснати на пода. Изправи се с мъка на крака, срита войника, който посегна да я сграбчи, после се обърна към другия, който я бе въвел тук, и го удари с юмрук в гърлото. Той се свлече на пода като кашляше ужасяващо, а Рия се втурна към вратата. Чу как Уилямс изкрещя зад нея някой да я спре. Опита се да побърза, но равновесието ѝ още бе нестабилно и се препъна в една купчина книги. Падна отгоре им, приземи се тежко и се опитваше да събере сили, за да се изправи, когато нечии ръце я сграбчиха изотзад и я издърпаха от вратата.
И тогава изведнъж всичко спря. Ръцете, които я държаха, се отпуснаха, а тя остана на колене, с лице към вратата. Някой бе застанал там и на Рия ѝ трябваше доста време да разпознае парцаливата фигура в дрипавите ѝ дрехи. Джак Феч се наведе с вечната си ухилена физиономия към нея, после закрачи нататък на краката си пръчки. Последва кратка пауза, докато Воините посегнат към оръжието, което бяха оставили, за да мъкнат книгите, и в един миг всички дружно откриха стрелба срещу крачещото към тях плашило. Куршумите го засипаха от всички посоки, брулеха го ту отсам, ту оттам, от изпокъсаните му дрипи изхвърчаха облачета пушек, но той не бе жив, никога не бе бил и изобщо не му пукаше от техните куршуми. Хвърли се напред сред войниците и ръцете му безмилостно се вкопчиха в живата плът. Развилия се в Библиотеката, преобръщаше рафтовете върху войниците и разхвърляше окървавените мъже наоколо като изпотрошени кукли. Някои от тях прекратиха стрелбата и хукнаха, други продължаваха да стрелят напосоки, без да ги е грижа дали улучват своите в отчаянието и стремежа си да спрат Джак Феч.