И накрая, сякаш едва ли не градът го бе планирал така, трите потока бягащи войници се събраха на едно място — на огромния, открит площад Горки. Те бавно спряха, една обезумяла, объркана тълпа, и се огледаха да видят къде ги бе довело бягството им. Площадът представляваше огромна открита площ в сърцето на самия град. Бе обграден от всички страни с високи грандиозни сгради от вековен камък, надвиснали в размисъл над него като множество мрачни планини. Войниците се огледаха откъде могат да се измъкнат, но всички пътища бяха блокирани. Внезапно всичко притихна.
На една от улиците към площада бяха застанали елфите с Морисън и музикантите начело, най-после смълчани. На другата стояха Джак Феч с окървавени ръце, до него Аш и Рия, вперили безмълвен учуден поглед в попадналата в капан разгромена армия. На третата бе Джеймс Харт, застинал като безмълвен съдник в края на площада, обгърнат в цялото си величие. Последната улица постепенно се изпълни със светлина. Тя бе широка и пуста. Сред войниците се понесе шепот и секна внезапно, когато земята се разтвори и зейна огромна бездна, в която се виждаше болезнено бялата плът на Гигантския червей.
Шепотът се понесе отново, когато войниците осъзнаха, че са в капан, обградени отвсякъде. Командването се подготви. Никой не се отбранява по-злобно от хванат натясно плъх. Тук-там сред Воините се чуха гласовете на офицери, заповядваха войниците да се сражават до последния човек, ако е нужно и с голи ръце. Споменаха многократно и Божието име, за да ги пришпорят или като заплаха. Войниците се спогледаха, после погледнаха наобиколилите ги сили, които отвърнаха невъзмутимо на погледа им. Един офицер повиши заплашително тон, чу се изстрел. Офицерът падна мъртъв на земята, войниците наоколо отстъпиха, последва продължителен напрегнат момент, преди всички да проумеят, че изстрелът е дошъл измежду тях. Сред гъстата тълпа настъпи вълнение, когато войници и офицери осъзнаха накъде са обърнати повечето оръжия. Тогава един офицер си проби път през тълпата, следван от войник, опрял пистолет в гърба му и те бавно приближиха към Рия Фрейзиър. Тя тръгна към тях, а до нея Аш зорко следеше.
Офицерът се поклони, леко язвително.
— Предполагам, че вие сте кмет на този град. Очевидно ние искаме да се предадем.
— Смятам, че така ще е най-добре — заяви твърдо Рия. — Без всякакви условия, но бъдете спокойни, ние ще се отнасяме с вас по-добре, отколкото вие бихте го направили.
— Нямахме този шанс — каза офицерът, без да си прави труда да прикрива язвителността в тона си. — Изгубихме контакт с нашия главнокомандващ, свещениците магове са мъртви, транспортът ни го няма или е унищожен. Бог наложи своята воля. Той ни изостави.
— Освен това — каза войникът зад него — те ни излъгаха. Този град не е онова, което ни казаха, че е. Уверяваха ни, че ще се бием срещу демони, вещици и уродливи твари за прослава на Господа. Никой не спомена жени, деца и герои от детството. Дойдохме да мъстим и да спасим невинните, а вместо това се оказа, че трябва да ги избиваме. Тук видяхме разни неща, странни, чудни неща… Градът не е това, което ни казваха.
— Не е — потвърди войникът Питър Колдър, като излезе напред от редиците на елфите с Бруин Беър до него. — Той е нещо повече. Място на мечти и чудеса, а ние се развилняхме като злобни деца в катедрала и унищожавахме онова, което не можем да разберем или да оценим. Нанесохме достатъчно разруха тук. Това е мястото, където нашите мечти живеят. Не можем да го унищожим, без да унищожим и себе си.
В този миг един по един войниците от огромната обезверена тълпа захвърлиха останалото оръжие и вдигнаха ръце над главите си. Всеобщото напрежение бавно намаля, когато всички на площада и в страничните улички разбраха, че сраженията са прекратени. Войната за Шадоус Фол бе стигнала своя край и те бяха оцелели. Мъжете се обръщаха един към друг, усмихваха се, смееха се и се прегръщаха, облекчението им подейства като благослов. Аш прегърна свойски Рия през раменете.