— Къде точно отиваме? — попита накрая, като повиши тон, за да го чуе тя през рева на двигателя и се опита да не трепне, когато Рия насочи джипа към множество дупки по пътя, без да намали.
— Да намеря Ричард Ериксон — отвърна кратко тя. — Да се надяваме, че ще е в офиса си. Градът ще има нужда от център за комуникация и от властта, щом се заемем с възстановяване на нещата. Има толкова много работа… трябва да разберем какви са ни ресурсите сега и как най-добре да ги използваме. Хора, умения, продоволствия… Не можем да искаме помощ от външния свят, така че за всичко, от което се нуждаем, ще трябва да се погрижим сами. Всички членове на Градския съвет са мъртви, затова трябва да сторим нещо да възстановим властта и йерархията. В противен случай всички ще сноват насам-натам, ще си пречат един другиму и ще пропускат нещата, които наистина е наложително да се свършат. Трябва да се организираме, Ленард, а за това са ни нужни шерифът и хората му.
Тя намали малко и се огледа, сякаш за пръв път забелязваше къде кара. Навсякъде имаше различни разрушения, а тук-там в ранното утринно небе все още се издигаше дим. Имаше преобърнати и изгорели коли, натрошени прозорци и разбити улични лампи, трупове навсякъде. Лежаха безгрижно в гротескни пози, не им се налагаше повече да ги е грижа. Рия въздъхна и се съсредоточи в пътя пред себе си. За пръв път изглеждаше уморена, сломена, сякаш събитията от дългата нощ най-после я бяха застигнали.
— Воините сигурно са били цяла редовна армия, за да причинят такъв погром — каза тя накрая. — Не преставам да си мисля, че трябва да има някоя част в града, до която не са стигнали, някое местенце — недокоснато, но… Без значение какво правим, градът никога няма да е същият. Шадоус Фол трябваше да е убежище от света навън, място, където дори мечтите и легендите можеха да идват, за да намерят мир и спокойствие — преди да продължат. Но светът все пак ни намери. Не преставам да правя планове да го построим отново, да оправим нещата, после се оглеждам и се питам: какъв е смисълът? При толкова мъртви, толкова разрушения, може би ще е по-добре просто да напуснем и да оставим града да умре в мир.
— Не — каза Аш. — Трябва да построим Шадоус Фол отново и да го накараме да сработи пак. В противен случай Воините ще са победили в крайна сметка.
Рия изсумтя, после се съсредоточи върху карането, за което Аш ѝ бе признателен. Тя никога не приемаше лесно съвет дори когато той бе още жив — но и не беше споменавала за предаване преди. Нашествието бе променило всички. Те продължиха напред, без да разговарят, докато накрая стигнаха оперативния център на шерифа. Сградата бе част от блока на гражданското ведомство и изглеждаше доста запазена след нападението. Рия намали и спря джипа, поседя известно време намръщена. Воините трябва да са знаели местонахождението на полицейското управление и да пленят някого с правомощията на шерифа би трябвало да е една от първостепенните им цели. Тя сви рамене недоумяващо, но мисълта не я напускаше и бе все така намръщена, когато паркира джипа на място, обозначено с табела „служебно“, и изскочи от него, докато двигателят още работеше.
Избърза нагоре по стълбите на сградата, а Аш бе точно отзад и чувстваше натрупалото се в почти нетърпимо напрежение у нея. Оказа се, че горе няма никого, на когото да си го излее. Мястото бе пусто и зловещо притихнало. Помощник-шерифите трябваше да са там, служебният персонал да търчи напред-назад, да отговаря на въпроси по телефона и да оправя проблемите, но коридорите бяха пусти, а вратите на празните офиси зееха отворени навсякъде, накъдето погледнеш. Рия и Аш продължаваха да вървят, стъпките им отекваха силно в тишината и никой не се появи, за да ги спре. Най-после стигнаха преддверието на кабинета на шерифа и завариха двама от помощниците му, отпуснати тежко в две кресла да пият кафе. Те вдигнаха поглед при влизането на Рия и Аш и като я познаха, се изправиха на крака. Единият бе рус, а другият тъмнокос, но и двамата си ги биваше — високи, мускулести, малко позакръглени в ханша от многото седене в колите. И двамата изглеждаха уморени, имаха кръв по униформите — не бе тяхна. Погледнаха бързо към затворената врата на офиса на шерифа, не казаха нищо.