— Много хора ми го казват.
Жената до него се представи като Поли Къзинс и Рия се постара да не ѝ проличи, че е двойно стъписана. Всички в Шадоус Фол бяха чували за жената, хваната в капана на собствената си къща от собствените си мисли. Трябва да се бе случило нещо драстично, за да се промени положението ѝ, но Рия не бе чула ни дума за това. Което идваше да покаже как е започнала да губи връзка с нещата. Ръкува се с Поли и ѝ отправи стандартна служебна усмивка. Въпросите трябваше да почакат за друг път. Имаше работа да върши тук. Обърна се към Сузан.
— Боя се, че посещението е служебно, скъпа. Нуждаем се от уменията ти с картите.
— Нека отгатна — каза Сузан. — Искате да използвам картите си, за да ви кажа коя ще е следващата жертва на убиеца и ако е възможно да ви насоча по някакви следи относно неговата идентичност, докато гледам. Права ли съм? Не е нужно да изглеждате толкова изненадана. Знаех, че ще дойдете и защо идвате. Картите ми показаха. Днес разкриват всякакви възможности. На моите приятели тук им хрумна същата идея, но си помислих, че е по-добре да ви изчакаме да дойдете, преди да започнем. Не ми се иска да се подлагам на това два пъти. Моля, седнете всички около масата.
В самия център на стаята имаше малка кръгла маса. Дървото бе зацапано и очукано и явно не бе полирана от години. Върху нея имаше колода карти, която приличаше на заредена бомба. Изглеждаха съвсем обикновени, но само като ги погледна, Рия потрепери. Имаше нещо в тях, някаква сила… Даде си сметка, че другите вече са седнали и чакат нея. Издърпа единствения свободен стол и седна до Аш. Много ѝ се искаше да го хване за ръка за успокоение, но не можеше да го направи. Не можеше да си позволи да изглежда слаба.
Сузан разбърка картите, а останалите седяха и наблюдаваха. Тя продължи известно време и Рия се зарея в мислите си отново. Огледа разхвърляната стая и спомените ѝ я върнаха към последния път, когато посети Сузан. Двамата с Ричард Ериксон бяха намерили първата жертва тук, да лежи в собствената си кръв насред стаята на Сузан. Оттук бе започнало всичко, вероятно бе съвсем правилно да се върне, за да научи края на историята. Сузан приключи с разбъркването и занарежда картите по масата със замах, който се стори на Рия съвсем ненужен. Шляпането ѝ се стори невероятно шумно и остро и тя неволно потръпна. Доволна бе, че е седнала. Още се чувстваше слаба и крехка след побоя, нанесен ѝ от Воините, и имаше вероятност да започне да трепери, ако стои дълго време права.
Бе научила, че Сузан е пострадала зле по време на сраженията, но сега изглеждаше съвсем добре. Вероятно бе намерила някой вълшебен магьосник лечител. Аш бе отвел Рия в една от болниците в града, но бе претъпкано с хора, повечето от които по-зле от нея и тя настоя да си тръгнат. Имаше работа за вършене и мътните я взели, ако допуснеше слабостта да ѝ попречи или да я забави. Градът се нуждаеше от своя кмет. Аш се наведе към нея, шепнешком я попита как е, а тя намери сили да се усмихне и да поклати глава в знак да спре. Той се тревожеше прекалено. Освен това не ѝ се щеше да се замисля колко зле се чувства. Ако не го правеше, можеше да се преструва, че нищо не се е случило. Постара се да се съсредоточи върху Сузан, която редеше картите в някаква известна само на нея последователност. Накрая приключи или картите свършиха и се облегна назад да разгледа какво се бе получило. Всички изчакваха почтително. Наближаваше кулминационният момент. Усещаха го. Сузан се намръщи и погледна Аш.
— Всичко е забулено, неясно. Трудно е да видиш подробности дори и в най-добра обстановка, а това, че един мъртвец седи на масата, никак не ми помага.
— Искаш ли да изляза? — попита учтиво Аш.
— За нещастие, не можеш. Ти си част от всичко, предполага се да си тук, както и всички останали, но не ме питай защо. Не биваше изобщо да идваш тук, възвращенецо. Трябваше отдавна да си минал през Вратата към вечността.
— Не мога — отвърна Аш. — Тук се нуждаят от мен.
— Защо? За какво?
— Не знам.
— Много удобно — каза Сузан и изсумтя пренебрежително.
Харт забеляза буреносния облак, който се заформяше на лицето на Рия, и побърза да се намеси.
— Виж какво, можем да се обиждаме един друг за начина си на живот и по-късно, нека се върнем на картите. Виждаш ли изобщо нещо, Сузан?
Сузан се намръщи и неохотно се загледа в картите пред себе си, опитвайки се да изпадне в обичайния си транс, но сетивата ѝ упорито оставаха свързани със света наоколо и я закотвяха стабилно в настоящето. Тя понечи да каже да опитат отново по-късно, но Харт, който седеше до нея протегна ръка и взе нейната в своята. Тя се тръшна назад в стола си, гърбът ѝ се изви на дъга, когато я връхлетя неконтролируема сила. Задъхваше се, ръката ѝ се вкопчи в тази на Харт. Силата бе груба, нечовешка, напълно различна от всичко, което бе изпитвала преди, и в миг замъгли съзнанието ѝ. То се концентрира върху картите и онова, което се виждаше там. Тя започна да говори или по-точно нещо говореше чрез нея, а тя седеше безпомощно и слушаше заедно с другите какво казва гласът ѝ.