— Това обяснява много неща — каза Рия. — Той може да отиде навсякъде, по всяко време и никой няма да го спре. Имал е пълен достъп до разследването на убийствата. Кой знае по колко фалшиви следи е пратил хората си.
— Въпреки това не мога да повярвам — каза Колинс. — Познавам Ричард. Познавам го от години. Той не е убиец. Какъв мотив би имал да избие всички онези хора?
— Не става въпрос само за него — обади се внезапно Аш. — В него има нещо… някаква тъмна сила. Усещам я.
— Искаш да кажеш, че е обсебен? — възкликна Рия. — Като Дьо Френц?
— Може би. Не знам. Но нещо действа чрез него.
— Уайлд Чайлд — каза Харт.
— Вероятно — отвърна Аш и сви рамене. — По-добре да решим какво ще правим с него. Каквото и да е онова вътре, то се пробужда.
Внезапно шерифът надигна глава и се огледа. Изглеждаше спокоен и сдържан, но лицето му не приличаше на това на Ериксон. Зад спокойния, твърд поглед надничаше нещо друго. Всички го усетиха като нечие чуждо присъствие.
— Кой си ти? — попита Рия.
— Знаеш — отвърна Ериксон. — Предупредиха те за мен. Аз съм Уайлд Чайлд. Върша това, което трябва да се свърши.
— Ти убиваш хора — обвини го Рия.
— Изпращам през Вратата към вечността онези, които доброволно трябваше да са минали през нея. Необходим съм. Съществуват сили, срещу които не трябва да се опълчваш. Мислите, че сте ме хванали, но не е така. Аз съм навсякъде. Това е моето време, настъпи най-после.
Шерифът потрепери внезапно и после застина. В този миг нещо излезе от него и лицето му отново бе предишното.
— Ричард? — извика Рия.
— Да. Аз съм. Знаех, че е в мен от мига, в който се появи, но ме караше да забравя. Използва всичко, което знаех, за да планира убийствата и после да ги осъществи. Използва ме.
Лицето му бе отпуснато и посивяло, като на някой, който се съвзема от продължително боледуване.
— Уморен съм. Толкова съм уморен…
Колинс и Люис го освободиха от белезниците, след като Аш мълчаливо потвърди, че вселилият се в него дух го е напуснал, и го заведоха в една от килиите да си полегне. Не заключиха вратата, за което той им бе безкрайно признателен. Останалите седнаха и се спогледаха.
— Какво ще правим сега? — попита Аш. — Хванахме нашия убиец, но той си отиде. Може да е навсякъде. Във всекиго.
— Сузан веднъж го откри — отбеляза Рия.
— С моя помощ — каза Харт. — Заех ѝ малко от моята сила, но бе достатъчно да ѝ изгорят всички бушони. Не знам дали би понесла втори такъв опит.
— Каква сила? — попита Рия като се взираше в него напрегнато. — Кой си ти всъщност? Какво търсиш тук, в Шадоус Фол?
— Дойдох у дома — отвърна Харт.
Рия продължи да чака отговор и тогава разбра, че е казал всичко, което възнамерява да каже. Обърна се към Аш.
— Ленард, какво усещаш за Харт?
— Нищо — отвърна Аш. — Той е защитен. Опитвам се да проникна зад щита от случая със Сузан в колибата, но непрестанно ми пречат. Защитата не идва от него самия. Той дори не осъзнава, че го прави.
— Може ли той да е Уайлд Чайлд? — попита Рия. — Първоизточникът на злата сила, обсебващия дух?
— Не — отвърна Аш. — Той си отиде оттук.
— Моля ви, повярвайте ми — каза предпазливо Харт, — по никакъв начин не съм свързан с Уайлд Чайлд. Искам да спра тези убийства точно колкото вас. Просто съм човек, завърнал се у дома да потърси някои отговори.
Рия го изгледа продължително, после отмести поглед.
— Има нещо, което не ни казваш, но това е нормално за този град. Каквото и да е то, ще трябва да почакам, докато се справим с настоящия проблем. Трябва да намерим Уайлд Чайлд, преди да убие отново.
— Ако можем — отбеляза Аш. — Каза някои интересни неща — че убива само онези, които отдавна е трябвало да минат през Вратата към вечността, но такива има с хиляди в Шадоус Фол. Защо избира само някои, а други не закача?
Рия сви рамене.
— Той е само един и има граници на онова, което може да направи, без да го заподозрат и хванат.
— Сега вече не е нужно да се тревожи за това — каза Харт. — Каквото и тяло да избере обаче, аз мога да го открия.
— Той каза, че е нужен — обади се Аш. — Какво имаше предвид?
— Вероятно просто се опитваше да ни обърка — поясни Рия.
— Трябва да предупредим хората. Да открием копелето, преди да убие отново.
Вратата се отвори с трясък и Колинс влетя вътре.
— Имаме проблем. По радиото пристигат съобщения от целия град. Навсякъде има убийства, повече от сто, извършени по същия начин, като тези от Уайлд Чайлд. Само че той не може да е извършил всичките, убийствата се случват едновременно из целия град. Отсега нататък се грижете сами за себе си. Люис и аз излизаме.