Аз създадох Уайлд Чайлд рано, поставих го непознат и неподозиран в съвършения приемник и го накарах да убие архангел Михаил, когато дойде да ви предупреди. Скъпият той. Толкова чист и честен — и очарователно целенасочен. Веднъж изхвърлен от своя приемник, бе детска игра за маговете на Воините да му попречат да се върне. След като позволих на Уайлд Чайлд да се появи, нямах друг избор, освен да го оставя да избива непрекъснато — в края на краищата такава му бе функцията и ако не го засищах, той просто щеше да изчезне. Имаше по какво да се насочите към неговата идентичност, но вие изобщо не разгадахте тези следи, погрижих се да сте твърде заети и да отвличам вниманието ви с други работи. Като скъпата Поли и нейния баща.
Аз съм зад толкова много неща. Такава е природата ми в този свят — да съм червеят в ябълката, онзи, който се подсмихва ехидно в мрака, дърпах конците, които движат света. Накарах Воините да убият родителите на Джеймс, за да се върне той в града и да реактивира древното пророчество. Харесва ми да си мисля, че съм се погрижил за всичко. Но вече не се налага да се спотайвам в сенките. Всичките избити, цялото страдание на Шадоус Фол ме направиха по-могъщ, отколкото може да си представите и отколкото бих могъл да се надявам. Сега е мой ред да се кача гордо на сцената и да размахам камшика. Вие сте последната надежда за живите и всички сте безсилни пред мен. Ала чувствайте се свободни да опитате. Ще съм разочарован, ако не го направите.
Всички се спогледаха, но никой не помръдна. Самото присъствие на падналия ангел бе достатъчно да ги накара да онемеят. Той имаше въздействието на природна стихия, като земетресение или циклон, или гръмотевична буря, твърде необуздаем и непреодолим, дори само да застанат като обикновени хора срещу него.
И тогава Шон Морисън дръпна гневно струните на своята китара и поде песен. Сред всички тях единствен той имаше нещо от арогантността на врага, срещу когото стояха, вероятно защото винаги е имало някакъв мрачен подтекст в рокендрола — музиката на дявола. Бе обикновена песен, една от по-ранния му период, противопостави я предизвикателно на заобикалящия ги мрак, като маяк в буря. Но дори като призова цялата сила и мощ на своята музика, знаеше, че просто отлага неизбежното. Ангелът продължаваше да стои там, да се усмихва, безразличен и Морисън млъкна по средата на песента. Ангелът изръкопляска учтиво.
— Казват, че Дяволът има най-добрите мелодии, но всъщност аз съм глух за тоновете. Винаги съм ги смятал за ненужен шум. Опозицията винаги извличаше повече от музиката, отколкото аз.
Внезапно в спалнята се разнесоха изстрели — Рия бе извадила пистолет (взела го бе от мъртъв Воин) и обсипваше с куршуми падналия ангел. Тя не преставаше да натиска спусъка, докато не свършиха куршумите, тогава спря и наведе дулото. Ехото бързо заглъхна. Ангелът дори не мигна.
— Е, добре, наистина. Почти съм обиден. Куршуми срещу такъв като мен? Дори не сте си издълбали кръст върху тях. Не че би имало значение на този етап, но аз съм горещ застъпник на традицията.
— Искаш да говориш за традиция — каза Мад и вдигна меча. — Да поговорим тогава, измет такава. Това е мечът Ескалибур и той те помни.
Тя се хвърли към ангела, дългото острие блестеше ярко като дневна светлина, когато замахна и описа широка дъга. Ангелът хвана острието с една ръка и без усилие по средата на замаха и го изтръгна от ръката на Мад. Тя залитна напред, загуби равновесие и ангелът я прониза със собствения ѝ меч. Той се заби в корема ѝ и излезе откъм гърба ѝ; плисна кръв. Тя се свлече на колене, а той извади рязко меча от тялото ѝ. Тя потрепери, когато стоманата излезе и от устата ѝ рукна кръв. Морисън бързо се озова до нея, коленичи, а тя се вкопчи в него с отчаяна сила. Опита се да му каже нещо, но думите ѝ не се чуваха от болката и кръвта. Умря в ръцете му.
— Гадна малка играчка — каза ангелът, като вдигна Ескалибур, сякаш бе плужек, намерен в салата.