Недалеч кметът Рия Фрейзиър размени усмивка и някаква шега с една възрастна двойка, чиито лица ѝ бяха познати, макар да не си спомняше имената им. Колебаеше се как най-добре да се отърве от смутения на вид мъж, който стърчеше до нея. Той току-що бе пристигнал в Шадоус Фол и не изглеждаше напълно сигурен какво го е довело тук. Междувременно Рия бе допуснала грешката да прояви състрадание и той се бе лепнал за нея като за отдавна изгубен приятел. Тя нямаше нищо против, само дето ѝ пречеше да изпълнява задълженията си на кмет; трябваше да се ръкува и да разменя учтивости с възможно най-много избиратели, а едновременно с това да им напомня за наближаващите избори за кмет и за своята отлична репутация на този пост. Гласоподавателите бяха склонни да забравят добрите неща, които си направил за тях, ако нямаш грижата да им припомняш от време на време.
Рия Фрейзиър бе енергична, хубава цветнокожа жена в средата на трийсетте, с късо подстригана коса, прям поглед и професионална усмивка. Бе облечена със стил и достойнство в модерни дрехи, имаше проницателен ум, нищо не ѝ убягваше, бе непоколебима, внушаваща доверие и безпощадна. Заедно с шериф Ериксон тя олицетворяваше властта в Шадоус Фол. Градът си имаше свой начин да се справя с проблемите си — това бе заложено в неговата природа. Въпреки това съществуваха моменти, в които нещата заплашваха да излязат извън контрол, и тогава се намесваха Рия или шерифът. Тя олицетворяваше гласа на разума и предлагаше състрадание и безпристрастност, докато шерифът гледаше всички гневно и застрашително.
В Шадоус Фол имаше съдебна палата и градски затвор, но нито едното, нито другото се използваха често. Малцина изгаряха от желание да се срещат с шерифа, затова Рия отделяше доста време да изслушва проблемите и после да насочва хората към онези от общността, които най-добре биха им помогнали. Тя обичаше работата си и бе твърдо решена да продължи да я върши, докато е възможно. Като цяло градът изглеждаше напълно доволен от нея — и добре, че беше така. В Шадоус Фол си имаха ефикасни, но не особено приятни начини да се справят с кметове, които не могат да оправдаят очакванията.
Рия погледна дискретно към мъжа до себе си и помисли, че е време да направи нещо по отношение на него. Ейдриън Стоун бе нисък мъж на средна възраст с олисяваща коса и тъжни очи. Той непрестанно се озърташе колебливо и с надежда, но не бе в състояние да каже на Рия какво търси или кое го е призовало да дойде в Шадоус Фол. Неговата ситуация не бе необичайна. Възрастната двойка се сбогува и отиде сред тълпата, а Рия реши, че е по-добре да побутне новия си приятел в подходящата посока. Като повечето посетители, той бе изгубил нещо или някого, който му е бил много скъп, и бе дошъл в Шадоус Фол да го търси. Само трябваше да му помогне да си спомни какво или кой бе това.
— Кажи ми, Ейдриън, женен ли си?
Стоун се усмихна и поклати глава, сякаш искаше да се извини:
— Не. Не можах да открия подходящата жена. Или пък тя не можа да ме намери. Както и да е, винаги съм бил сам.
— Ами родителите ти? Бяхте ли много близки?
Стоун сви объркано рамене и отмести поглед.
— Баща ми винаги отсъстваше, а майка ми не беше… от тези, които изразяват чувствата си. Нямах братя и сестри и тъй като непрестанно се местехме, в действителност нямах и никакви приятели. Никога не съм пожелавал нещо, което може да се купи с пари, но нали парите не са всичко.
— Трябва да си бил близък с някого — продължи Рия търпеливо. — Ами хората, с които си работил?
— Не бих могъл да ги нарека приятели — отвърна Стоун. — Те бяха просто хората от офиса, на които да се усмихваш, с които да разговаряш, да им махаш за довиждане в края на работния ден. Не споделяхме, гледахме да си свършим работата. Ръководството не обичаше да си губим времето или да мързелуваме. Нямах нищо против, че е така. Винаги съм се чувствал… неловко в компания, а работата ми беше интересна… Предимно.
Рия го погледна настойчиво, бе започнала да губи търпение.
— Трябва да е имало някого, някакъв момент в твоя живот, когато си бил щастлив! Помисли си, Ейдриън! Ако би могъл отново да изживееш някой период от живота си, който и да е той, какво би избрал?