Още два куршума изсвистяха над главите им, но надгробните камъни ги предпазваха. Ериксон най-после забеляза мъжа между дърветата и стреля два пъти по него. Фигурата с пушката дори не трепна. Ериксон изпсува и се прицели внимателно. Много по-трудно е, отколкото повечето хора си мислят, да уцелиш някого от разстояние с пистолет, дори и в Шадоус Фол. За беда снайперистът имаше пушка и, както изглежда, оптичен мерник. Когато на Ериксон му хрумна тази мисъл, той се отказа да се цели и се хвърли зад камъка, който му служеше за прикритие. Тъкмо бе снишил глава, когато два куршума изсвистяха във въздуха точно там, където бе главата му преди миг. Ериксон незабавно реши, че настоящата ситуация изисква здрав разум, а не героизъм. По-конкретно се налагаше да държи главата си наведена и да не се опитва да се мери с някого, който напълно го превъзхожда с първокласното си оръжие.
Той се озърна да се увери, че останалите са в безопасност. Рия лежеше просната на земята на няколко стъпки от него, защитена от редицата надгробни камъни. Видя, че устните ѝ помръдват, но не бе ясно дали се моли или псува. Помисли си, че би могъл да отгатне все пак. Бруин Беър бе залегнал до стенещия Сий Гоут и се опитваше да предпази дългото му седем фута тяло със своя дребничък ръст. Двамата гробари се бяха скрили и изкопания гроб. При други обстоятелства това щеше да му се стори смешно, но точно в този момент нямаше време за такива мисли. Той насочи пистолета си иззад камъка и стреля два пъти напосоки, просто за да държи снайпериста нащрек.
Не последва ответен огън и след доста време Ериксон много предпазливо подаде глава иззад камъка. Снайперистът имаше радиопредавател и говореше по него. Шерифът се усмихна сурово — да си говори с когото ще, няма как да се измъкне от Шадоус Фол, след като вече е разкрит. С крайчеца на окото си долови някакво движение, огледа се бързо и видя робота на Времето да излиза иззад дърветата и да се отправя към снайпериста. Последният остави радиото, вдигна пушката и стреля. Куршумът уцели робота право в гърдите. Металната фигура потрепери при удара, но продължи да върви. Снайперистът стреля отново и главата на робота се пръсна. Той спря неуверено на мястото си, а снайперистът го простреля в коленете. Фигурата от часовникови механизми се срути на земята и остана там като потръпваше конвулсивно. Ериксон се намръщи. Роботите на Времето трудно можеха да бъдат повредени, но това, което можеха да понесат, си имаше предел. За тази работа бе нужен Джак Феч. Щеше да се появи скоро. Времето нямаше да търпи това. Ериксон неволно потрепери при тази мисъл. Снайперистът можеше да си мисли, че контролира ситуацията, но плашилото щеше да промени всичко това. Нямаше къде да избяга и Феч да не го намери. Тогава Ериксон чу приближаването на хеликоптера и веднага разбра как снайперистът възнамеряваше да се измъкне.
Звукът ставаше все по-силен и само след няколко секунди над гробището закръжи черен военен хеликоптер без никакви отличителни знаци. Дърветата полегнаха неохотно под напора на въртящите се перки, но снайперистът стоеше здраво на земята. Встрани на хеликоптера се отвори врата и оттам спуснаха въжена стълба. Стрелецът метна пушката през рамо и започна да се изкачва по стълбата. Ериксон насочи пистолета си и внимателно се прицели. „Не, приятелче. Толкова лесно няма да стане.“ Стреля веднъж, но стълбата се люлееше напред-назад и не уцели. Хеликоптерът се обърна срещу него и Ериксон внезапно осъзна защо.
„О, мамка му…“
Той се сви отново зад камъка, а картечниците на хеликоптера откриха огън. Край него засвистяха куршуми, трещяха по камъка и наоколо се разхвърчаха отломки. Ериксон се сви на топка и се опита да си представи, че е по-дребничък. „Кои, по дяволите, са тия хора? Наемници? Чии?“ Не бе нужно да поглежда към снайпериста — знаеше, че се катери по въжената стълба, но не можеше да направи нищо, за да го спре. Бе прикован долу, безпомощен пред лицето на превъзхождащата го военна сила. Нямаше какво да направи. Никой не можеше да предприеме нищо в такава ситуация.
Ала Бруин Беър не бе случаен.
Той се хвърли иззад надгробните камъни, късите му крака го понесоха изненадващо бързо към хеликоптера. Нямаше никакво оръжие, но на дребничкото му космато лице се четеше безкрайна решителност, без ни най-малка следа колебание. Куршумите се забиваха в земята от двете му страни, но нито един не го улучи, защото… ами защото той бе Бруин Беър и все още имаше от предишната си магическа сила. Прекоси разстоянието невероятно бързо и се метна на въжената стълба след снайпериста. Косматата му лапа се стрелна след него и сграбчи глезена му. Мъжът риташе и крещеше, но не можеше да се откопчи.