Голд и Морисън завиха зад един ъгъл и се натъкнаха на група елфи край огромна яма на пода. Не издаваха звук, гледаха това, което бе в ямата и не мигаха. Морисън спря и даде знак на Голд да погледне. Елфите не му обърнаха внимание, когато той предпазливо се промъкна между тях, застана на ръба на ямата и надзърна. На дъното ѝ двама елфи се биеха, мушкаха и кълцаха един друг с ножове и в двете си ръце. Телата им се издуваха и спихваха като балони, те подскачаха и се извиваха според атаките на нападателя. Не правеха никакъв опит да се предпазят, получаваха ужасни рани и нанасяха още по-жестоки. Златиста кръв изтичаше за кратко от раните, които заздравяваха за секунди.
Двамата елфи се сражаваха мълчаливо, единствените звуци в ямата бяха експлозивното им дишане и непрестанният приглушен досег на стоманено острие, което разрязва плът. Наблюдаващите елфи също оставаха безмълвни, но Голд долавяше напрежението, докато съсредоточено проследяваха всяка атака и контраатака. Всички се усмихваха, но по лицата им не се четеше забавление. Голд понечи да отстъпи от ръба на ямата, отврати се от почти осезаемата жажда за кръв, която пулсираше във въздуха наоколо. Усещането бе поразително, концентрирано и поддържано на едно непосилно за човека ниво. Той си проправи път сред тълпата, разтреперан леко като човек, който току-що е станал свидетел на тежка улична катастрофа. Един от елфите в края на тълпата се обърна към друг и му подаде ръка. Вторият измъкна нож отнякъде, сграбчи ръката и отряза един пръст. Голд отстъпи назад и не можеше да откъсне очи от осакатената ръка. Морисън го сграбчи и го издърпа.
— За какво, по дяволите, беше всичко това? — попита Голд разтреперан, следвайки Морисън по коридора.
— Това беше дуел — обясни спокойно Морисън. — Всъщност не е толкова впечатляващо, колкото изглежда. Елфите не могат да умрат, освен в случай на извънредно могъща магия или унищожение. Раните им зарастват за секунди. Болката е достатъчно реална, но на никой елф изобщо не му пука. Честта е всичко. Виждал съм такива битки да продължават часове, дълго след като и двамата участници са изтощени до смърт.
— Ами онова с ръката?
— Той загуби бас. Елфите обичат да се обзалагат, но златото и среброто не означават нищо тук. Залогът е болка, служене или унижение. Пръстът бе дребна работа. Пак ще израсне.
— Това е лудост. Отвратително.
— Не. Така преценяват хората, а елфите не са хора. Това, че си безсмъртен, променя гледната точка. Болката и раната са преходни понятия. Но изгубването на достойнство и чест може да е за векове. Затова ние никога не можем да разберем елфите. Тях ги е грижа за вечността. Разсъждават от гледна точка на векове и краткотрайният миг на настоящето няма за тях значимостта, която има за нас.
Голд се опита да си представи живот, планиран от гледна точка на векове, освободен от ужаса от смъртта, но трябваше да се откаже, защото главата му се замая.
— Колко дълго живеят елфите по принцип? — попита накрая.
— Колкото си искат. Единственото, което може да ги убие, е могъща магия и магически оръжия — и двете са изключителна рядкост.
— Почакай малко. Ами децата? Ако са безсмъртни…
— Няма деца. Новите елфи се раждат напълно пораснали, създадени чрез магия, за да заместят елф, който е умрял. Е, да, знам, че това поражда множество въпроси, но не знам отговорите. Някои неща те не желаят изобщо да обсъждат и това определено включва произхода на техния вид. Имам чувството, че ако някога открием това, съвсем няма да ни хареса.
Те изминаха останалата част от пътя в мълчание, всеки зает със собствените си мисли и накрая стигнаха до двореца и Съвета на елфите. Двете крила на огромна врата се отвориха от само себе си, когато приближиха, и пред тях се разкри огромна стая, претъпкана от единия до другия край с елфи от най-висок ранг. Високи, стройни и внушителни, те бяха облечени в пищни одежди в ярки и предизвикателни цветове и всеки бе препасал сабя. Лицата и фигурите на всички бяха съвършени, без ни най-малък недостатък или дефект. Бяха красиви, грациозни, сияйни и могъщи. Самото им присъствие създаваше усещането за огъня на отворена пещ. Стояха съвсем неподвижно, непосилно за никой човек, като насекомо, готвещо се за атака, или хищник, който дебне своята жертва, за да прецени накъде ще побегне. Някои имаха маски от тънко изкован метал, които покриваха половината от лицето им, други бяха облечени в животински кожи с главата на звяра, полегнала небрежно върху рамото на облечения. Странни ухания се носеха във въздуха — наситени, омайващи и натрапчиви, сякаш някой бе окосил цяло поле от цветя и бе уловил уханието им в буркан. Но преди всичко правеше впечатление тишината — съвършена, ненарушавана от никакъв шепот или движение. Голд и Морисън погледнаха събраните елфи, а те им отвърнаха в миг, който изглежда щеше да продължи вечно.