— Не — отвърна Поли. — Но, както и да е, да го направим.
Тя отпусна кръстосаните си ръце, отиде и застана с лице срещу него.
— Беше мърляво малко момче. Дрехите ти винаги бяха мръсни, а косата ти — рошава. Аз бях неизменно спретната и чиста, тип-топ. Единствено с теб предпочитах да играя и споделях неща, които не би ми хрумнало да споделя с друг. Когато ти си замина, мислех, че е настъпил краят на света и те мразех заради това, че си отиде и ме остави тук — с онова ужасно нещо, което се бе случило. Мисля, че отчасти затова се опитах да те убия преди малко, щом трябва да сме честни един с друг. Но сега си тук и аз пак храня надежди. Къщата е друга, откакто влезе в нея. Може би е било предопределено да се върнеш тук и да ми помогнеш. Такъв си е Шадоус Фол понякога. Но, Джеймс… в теб може да има сила, ала и тук определено има, изграждана с години от чувство за вина и от страдание. Тя е истинска като мен самата и не иска да стана отново едно цяло. Не зная какво ще стори, щом реши, че си враг. Не се налага да правиш това, Джеймс.
— Налага се — възрази той. — Ние сме приятели, макар и да не си спомням. Води ме, Поли.
Тя се усмихна, докосна с пръст устните си, после го притисна към неговите. Излезе в коридора, не погледна назад. Харт и Френд я последваха и не изоставаха. Поли бе изправила гръб, главата ѝ бе високо вдигната и само напрежението в раменете ѝ издаваше силите и емоциите, които воюваха в нея. Коридорът изглеждаше някак по-тъмен и по-страховито тесен и Харт изпита непреодолима нужда да докосне с ръка стените, за да се увери, че те не се приближават една към друга. При все това не го направи. Не искаше да стори нещо, което би могло да разсее вниманието на Поли сега, когато бе събрала смелост да стигне докрай. Нямаше ясна представа доколко храброст има тя да се изправи срещу един страх, с който бе живяла през по-голямата част от живота си, но бе повече от достатъчно, за да го впечатли подобаващо. Не бе сигурен защо Поли му хареса, особено след епизода с ножа, но бе решен независимо от това какво ще му коства, да я освободи от нейното минало. Каквото и да му струва това. Тя спря внезапно до една затворена врата и Харт едва не се блъсна в нея.
— Ето откъде започна всичко — каза тихо Поли. — Бях на осем. Играех си сама, а майка ми я нямаше вкъщи. Татко беше горе. Извика ме и аз се качих. И тогава се случи, не знам какво точно, но животът ми вече не бе същият.
Тя пое дълбоко въздух, отвори вратата и пристъпи непоколебимо вътре. Отстъпи крачка встрани, за да може Харт да застане до нея. Той влезе с ръце, стиснати в юмруци, макар че не знаеше защо. Стаята бе почти обидно обикновена, с хубави, удобни мебели сред обстановка, създадена с вкус. Следобедното слънце светеше ярко през прозореца и лъчите му образуваха сияйни вадички по килима, сякаш от златисто вино. Поли направи крачка напред и коленичи пред празната камина.
— Ето тук бях, пухкаво малко създание с безупречни плитки, редях си някакъв пъзел, не особено успешно. Беше много сложен за възрастта ми наистина, но не исках да го призная. Тогава приемах предизвикателствата съвсем лично. Част от мен е все още тук, взима парчетата от пъзела и ги поставя долу. Чакам татко да ме извика.
„Поли! Ела горе. Нуждая се от теб.“
Гласът бе дрезгав и напрегнат. Глас на мъж. Той сякаш отекна в стаята — отзвук от миналото, резониращ в настоящето. Поли се изправи на крака и излезе през вратата. Харт побърза да я последва. Тя мина по коридора, без да бърза, и спря в подножието на стълбите. Без да се оглежда, протегна ръка към Харт. Той я хвана и двамата се заизкачваха заедно нагоре към миналото. Изглеждаше по-тъмно, сякаш слънцето се бе скрило. Навсякъде имаше сенки. Френд ги следваше по петите като куче пазач. Харт усещаше как напрежението ѝ расте, сякаш тя бе тетива на лък, опъната докрай, но също така долови и сила. Дори да бе усилие да контролира отчаянието, а не истинска смелост, все пак стори необходимото. Харт стисна силно ръката ѝ и се опита да ѝ вдъхне част от своята решителност.
„Ако си още там, татко на Поли, идвам при теб. Ако по някакъв начин си още жив, ще те убия, а ако си мъртъв, ще те изровя и ще се изплюя отгоре ти. Не си спомням за теб изобщо, но те ненавиждам за онова, което си ѝ причинил. Ще сторя всичко необходимо, за да я освободя от теб. Каквото и да ми коства.“
Бяха вече горе и Поли стисна ръката му силно, до болка. Тя тръгна напред, без да го изчака и отвори вратата пред себе си. Поколеба се на прага, докато вратата зейна широко, а Харт се напрегна в очакване нещо да се случи. Не последва нищо.