Радиото засвири някаква вдъхновяваща музика, бавна и спокойна, с цигулки, които ѝ идваха прекалено, затова повъртя копчето, докато не намери нещо високо, с подходящ ритъм. Добрият стар, познат рокендрол. Музиката нахлу в кръвта ѝ и тя най-после напълно се събуди. Заприпка весело из стаята, в такт с ритъма — вземаше разни неща и ги трупаше на огромна купчина в ъгъла.
„Идват гости.“ Пак се сети за това. Картите бяха много категорични снощи, поне доколкото таро можеха да бъдат, че тя ще има важен посетител рано сутринта. Някой, когото познава отдавна, но не е виждала цяла вечност. Тя се размисли весело за това кой може да е. Описанието можеше да се отнася до всекиго, без да споменаваме бившите ѝ гаджета. Винаги някой идваше или си отиваше, понякога и двете. Не си правеше труда да води сметки, но ѝ се нравеше мисълта, че е част от чара ѝ да им се радва всеки път, когато се появяха отново в живота ѝ — стига да не започнеха да се държат собственически. Сузан можеше да се чувства обсебена от вещите, но не и от хората. Това водеше до твърде много усложнения, а тя по душа си бе обикновено момиче.
На вратата се почука силно, но и някак колебливо, сякаш посетителят не знаеше дали е добре дошъл. Сузан огледа набързо стаята. Не бе поразчистила нещата, само ги бе преразпределила, но и това вършеше работа. Хвърли поглед в огледалото да провери как изглежда, отиде до вратата, отвори и усмивката замръзна на лицето ѝ щом видя кой е.
— Здравей, Сузан — поздрави я Поли Къзинс. — Мина доста време, нали?
— Поли… Това ти ли си, Поли? Не си идвала тук от… Не знам вече колко години!
— Знам. Най-после се посъвзех, така че… Мога ли да вляза?
В този миг Сузан осъзна, че Поли е пребледняла и трепери — повече от усилието, отколкото от сутрешния хлад.
— Разбира се! Влизай!
Сузан я сграбчи за ръката, издърпа я вътре, затвори с ритник вратата и я стисна в здрава мечешка прегръдка. Те се вкопчиха една в друга с почти безумна сила, сякаш всяка от двете се боеше, че другата може да изчезне, ако не стискат здраво. Сълзи от щастие се стичаха по бузите им, докато всяка се опитваше да каже колко е щастлива, че се виждат. Думите не значеха нищо, но нямаше и нужда. Накрая се пуснаха и се задържаха на ръка разстояние, за да се огледат една друга по-добре. Сузан посочи безмълвно двата стола до масата и те седнаха с лице една срещу друга. Поли огледа разхвърляната стая и за пръв път се усмихна.
— Смятах, че си спомням каква бъркотия е тук, но трябва да видиш това място, за да го оцениш. В чест на моето завръщане, нека да почистя тук. Вероятно си заровила две-три стари гаджета някъде в целия тоя боклук.
— Остави къщата ми на мира — каза Сузан. — Съвършено ме устройва такава. Удобна ми е. Поли, много се радвам да те видя след толкова време. Колко станаха… десет години? Не си представях, че някога ще те видя отново да излизаш от онази прокълната къща. Какво се случи? Нещо трябва да се е случило! Разкажи ми всичко, до най-дребните подробности и пикантерии. Искам да чуя всичко.
— Задръж малко — каза Поли, усмихната до болка. — Дай ми възможност да си поема дъх. За пръв път, откакто взех да се разпадам, излизам от дома си, изминавам някакво разстояние и все още треперя. Взех такси, за да стигна до тук, но през повечето време не посмях изобщо да погледна навън през прозореца. Светът е толкова голям, а аз не съм свикнала с това. Дори и краткият път по брега на реката до твоята колиба бе достатъчен, за да накара сърцето ми да бие до пръсване. Ще ми отнеме известно време да привикна към свободата.
Спомняш ли си като бяхме малки как ходехме навсякъде заедно? Забави, танци, концерти, протести, навсякъде — две лоши момичета насред всяка суматоха. Красавици от Ада. Разюздани тийнейджърки — никой мъж не бе в безопасност. Боядисвахме си разноцветни кичури над мивката на майка ти в кухнята, защото си мислехме, че така ще изглеждаме по-разкрепостени. Тогава си беше модерно да си разпуснат. Спомняш ли си като ходехме по дискотеки и си проверявахме грима в дамската тоалетна и спорехме на кои момчета ще разрешим да ни поканят тази нощ? Сега ми се струва, че беше някакъв друг свят. Не мога да повярвам, че съм била аз. Сякаш от кралица тийнейджърка съм се превърнала в стара мома, която няма нищо общо с онези времена.
— Престани с това — прекъсна я решително Сузан. — Не беше виновна за нищо. Имаше си проблем или по-скоро той те бе завладял и се опитваше да се справиш с него по най-добрия начин. Всеки друг би рухнал под такъв товар още преди години. Винаги съм знаела, че накрая ще се освободиш. О, Боже, толкова е хубаво, че те виждам пак, Поли! Разговорите по телефона с часове наред ни помагаха да сме заедно, но не е същото. Сега, моля те, преди да съм се разтопила, разкажи ми какво, по дяволите, се случи.