— Пари… — вметна Поли. — Не ми се е налагало да мисля за това отдавна. Не че имам някакви скъпи навици. Наследих къщата от татко и прилична сума също. Само дето повечето ги няма. Стопиха се някак си с годините. Още не съм успяла да кажа за това на татко. Изчаквам подходящия момент да повдигна въпроса, но досега не е имало такъв. Освен това вече си има достатъчно проблеми, като се опитва да се приспособи към всички неща, които са се променили докато го… нямаше. Не е животът, който помни.
— Пийни си — каза Сузан. — Светът е твърде студено и мрачно място, за да си трезвен.
— Сузан, едва девет и половина сутринта е! В тази чаша има достатъчно, за да се парализирам до десет и половина.
— Най-добре за теб — отвърна без да се поколебае Сузан. — Ако повече хора се трупясват от сутринта, светът ще е по-приятно място. Няма да свършат кой знае каква работа, но няма и да са във форма да им пука кой знае колко, нали?
Поли се усмихна и поклати глава. Обаждаше се по телефона на Сузан от години, говореха безкрайно за нищо и всичко, но бе забравила колко въодушевяващ може да бъде разговорът с нея на живо. Трябваше да се стараеш да поддържаш темпото, когато ѝ се отвори глътка. В това се състоеше и половината от удоволствието. Поли отпи предпазливо от брендито и се поотпусна почти против волята си, когато топлината му се разля в стомаха ѝ. Сузан пиеше и говореше на практика едновременно — умение, за което ѝ бяха нужни години усърдно практикуване.
— Още ли имаш проблеми с отец Калахан? — попита накрая Поли само за да вметне нещо.
— Разбира се. Той не одобрява гледането ми на карти, но така е с всичко, което е интересно и забавно. Мисля си, че тайно в себе си е пуритан по сърце и вярва, че хора като мен трябва да бъдат заклеймени на общо основание. Никога не е помирисвал ни питие, ни жена тоя тип. Нарича ме „лош пример“ в проповедите си, което си е справедливо, и предрича всякакъв сорт възмездие за всеки, който се осмели да се консултира с мен. Обаче, тъй като аз имам много повече опит в сферата на предсказанията от него, клиентите все продължават да идват, благословени да са плахите им сърчица. Във всеки случай, не знам какво прави човек като Калахан в Шадоус Фол.
— Ами родителите ти? — побърза да я прекъсне Поли, преди тя да успее да подхване любимата си тирада.
— Отношенията са все още напрегнати и вероятно ще останат такива известно време. Всъщност стига да не се виждаме, се разбираме добре. Пийвай, изоставаш.
Поли покорно отпи още една глътка. Не бе свикнала на алкохол. Вкъщи никога не държеше. Щеше да е много лесно да се напие или дрогира до безпаметност, а това щеше да се окаже опасно. Нужен ѝ бе целият ѝ самоконтрол, за да съхрани онова, което бе останало от нея. Сега вече нямаше за какво да се тревожи. Мисълта бавно изпълни съзнанието ѝ, примесена с въодушевление. Имаше много неща, за които повече не се налагаше да се безпокои и тази мисъл бе далеч по-опияняваща от самото бренди. Тя отпи голяма глътка, пое за миг дълбоко въздух и после изгледа замислено Сузан.
— Наистина ли видя завръщането на Джеймс Харт в твоите карти?
— Дяволски точно. Седмици наред показваха все него. Може би, след като вече е пристигнал тук, ще се успокоят отново.
— Гледай ми — помоли импулсивно Поли. — Прочети моето бъдеще, след като вече съм свободна.
— Разбира се, защо не?
Сузан пресуши чашата, стана и отиде да донесе картите. Държеше ги в чекмеджето на нощното си шкафче, небрежно завързани с ластиче. Не бяха в много добър вид когато ги разбърка и подреди на масата. Бяха стари и поразръфани, и мъничко позацапани от постоянното пипане с ръце. Посмачкани и поизбелели. Сузан нареди картите една след друга, мърморейки си нещо, докато правеше това. Постави и последната, облегна се назад в стола и се загледа в тях. Дълго време не каза нищо, после погледна Поли някак странно. Погледът ѝ бе студен, а устните — стиснати.
— Какво има? — попита разтревожено Поли. — Какво виждаш? Нещо лошо ли ще ми се случи?
— Сбъркала съм — каза Сузан и гласът ѝ прозвуча като чужд. — Картите не са показвали Харт. Нещо лошо иде. Нещо лошо за целия град.