Старчето избухна в силен смях, който отекна в ушите на младия безумец като пъклен грохот и го смути дотолкова, че той замлъкна.
— Да не си въобразявате — каза антикварят, — че подовете ми ще се отворят изведнъж и от тях ще израснат богато наредени трапези и гуляйджии от оня свят? Не, не, луда главо. Вие сключихте договор, това е всичко. Сега желанията ви ще бъдат ревностно изпълнявани, но с цената на вашия живот. Кръгът на вашите дни, очертан от тази кожа, ще се свива според големината и броя на желанията ви, от най-незначителното до най-безмерното. Браминът, на когото дължа този талисман, ми обясни на времето, че между съдбата и желанието на притежателя се установява тайнствена връзка. Вашето първо желание е твърде жалко, бих могъл да го изпълня; но предпочитам за това да се погрижат събитията на вашето ново съществуване. Нали и без това искахте да умрете? Е добре, самоубийството ви просто е отсрочено.
Изненадан и почти разгневен от шегите на тоя странен старец, чиито отчасти човеколюбиви намерения му се сториха съвсем очевидни, при тая последна подигравка непознатият възкликна:
— Ще видим, господине, дали съдбата ми ще се промени, докато прекося кея. Но ако вие не се надсмивате над един нещастник, то, за да си отмъстя за вашата съдбоносна услуга, искам да се влюбите в танцьорка! Тогава ще вкусите насладата от разврата и може би ще разпилеете всичките си богатства, които така философски сте трупали.
Той излезе, без да чуе тежката въздишка на стареца, прекоси залите и слезе по стълбите на тая къща, последван от пълния младеж, който напразно се опитваше да му свети; тичаше с бързината на крадец, заловен на местопрестъплението. Заслепен от някакво безумие, той дори не забеляза колко невероятно разтеглива стана шагреновата кожа, която се сдипли като мека ръкавица в бясно стиснатите му пръсти и лесно се побра в джоба на фрака, където я напъха, без да обърне внимание. Изскочи от магазина на улицата и веднага се сблъска с трима млади хора, които вървяха подръка.
— Говедо!
— Глупак!
Такива бяха изисканите възклицания, които си размениха.
— Я! Това бил Рафаел!
— Чудесно. Търсехме те.
— Как! Вие ли сте?
Тези приятелски думи последваха ругатните, когато светлината на един фенер, полюляван от вятъра, падна върху лицата на изненаданите млади хора.
— Скъпи приятелю — каза младият човек, когото Рафаел едва не бе съборил. — Тръгваш с нас.
— А къде отиваме?
— Ти ела, пък аз ще ти разкажа по пътя.
Приятелите заобиколиха Рафаел и, ще неще, той бе повлечен от веселата компания към Пон де-з-Ар.
— Драги мой — продължи събеседникът му, — търсим те от цяла седмица. В твоя почтен хотел „Сен-Кантен“, пред който, между скоби казано, виси същата фирма с черни и червени букви, както по времето на Жан-Жак Русо, твоята Леонард ни каза, че си заминал в провинцията. При това ние никак не приличаме на хора, свързани с пари, разни съдебни пристави, кредитори, търговски агенти и прочие. Но както и да е! Растиняк те видял вчера в Италианската опера, това ни насърчи и се заинатихме да те разберем дали си кацнал на някое дърво по Шан-з-Елизе, дали си Отишъл да спиш за две су в някои от тия богоугодни приюти, където просяците спят облегнати на опънати въжета; или пък ти е провървяло и си се разположил в нечий будоар. Не те открихме никъде, нито в списъците на затвора „Сент-Пелажи“, нито сред задържаните в „Ла Форс“! Претършувахме усърдно министерствата, операта, манастирите, кафенетата, библиотеките, участъците, редакциите, ресторантите, фоайетата на театрите, с една дума, всички добри и лоши места в Париж и оплакахме загубата на човек, надарен с качества, които биха могли да го закарат както в двора, така и в затвора. Вече бяхме намислили да те произведем светец, герой на Юлската революция! И, честна дума, мъчно ни беше за теб.