— Нали вие сте господин Рафаел дьо Валантен?
— Да, уважаема госпожо — отвърна той.
— Знаете старото си жилище — продължи тя, — там ви очакват.
— Този хотел не принадлежи ли вече на госпожа Годен? — попита Рафаел.
— О, не, господине! Сега госпожа Годен е баронеса. Тя живее в свой собствен прекрасен дом на отсрещния бряг на Сена. Мъжът й се завърна. Да, дойде си със сума ти пари… Разправят, че ако поискала, можела да купи целия квартал Сен-Жак. Остави ми безплатно имуществото си и ми позволи да си стоя безвъзмездно тук, докато изтече срокът на нейния наем. О, тя наистина е много добра жена! И сега си е пак скромна, каквато беше.
Рафаел пъргаво се заизкачва към мансардата, а когато достигна до последните стъпала, чу звука на пианото. Полин беше тук, простичко облечена с памучна рокля; по кройката на тая рокля, небрежно захвърлените върху леглото ръкавици, шапка и шал издаваха нейното благополучие.
— Ах, дойдохте най-сетне! — възкликна Полин, като се обърна към него и скочи, обзета от чистосърдечна радост.
Рафаел седна до нея и се изчерви, чувствуваше се засрамен и щастлив, погледна я, без да каже нищо.
— Защо ни напуснахте така? — попита тя, като сведе очи, когато лицето му порозовя. — Какво стана с вас?
— Ах, Полин, аз бях, аз съм много нещастен!
— Знаех си! — възкликна тя разнежено, — Досетих се за това още вчера, като видях, че сте добре облечен и изглеждате богат, а в същност, господин Рафаел, всичко си е все същото, нали?
Валантен не можа да сдържи сълзите, които се търкулнаха от очите му, той бързо каза:
— Полин!… Аз.
Но не довърши, очите му блестяха от любов, цялото му сърце се изливаше в погледа му.
— О, той ме обича! Обича ме! — извика Полин.
Рафаел кимна с глава, защото чувствуваше, че не е в състояние да произнесе нито дума. Виждайки това, девойката сграбчи ръката му, стисна я и му каза, като ту се смееше, ту плачеше:
— Богати, богати, щастливи, богати! Твоята Полин е богата… А колко бедна можех да се чувствувам сега! Хиляди пъти съм казвала, че ще заплатя с всички съкровища на земята тия думи: „Той ме обича!“ О, Рафаел! Аз имам милиони. Ти обичаш разкоша и ще бъдеш доволен; но трябва да обичаш и сърцето ми, защото това сърце толкова много те обича! Знаеш ли? Татко се върна. Аз съм богата наследница. Майка ми и той ме оставиха да се разпореждам с бъдещето си, както пожелая; аз съм свободна, разбираш ли?
Обладан от някакво безумие, Рафаел стискаше ръцете на Полин и ги целуваше тъй страстно, тъй жадно, че целувките му напомняха предсмъртен гърч. Полин дръпна ръцете си и сграбчи раменете на Рафаел; те се разбраха, прегърнаха се и се целунаха, обзети от оня свят и сладостен копнеж, лишен от всякакви тайни помисли, който се съдържа в една-единствена целувка — целувката, с която две души се отдават една на друга.
— Ах — възкликна Полин, като се отпусна отново на своя стол, — не искам да се разделям с теб… Не разбирам как мога да бъда тъй дръзка! — продължи тя, като поруменя.
— Дръзка ли, моя Полин? О, не се бой, това е любов, истинска, дълбока, вечна любов, също като моята, нали?
— О, говори, говори, говори! — каза тя. — Устните ти тъй дълго немееха пред мен…
— Значи, ти си ме обичала?
— О, господи, дали съм те обичала! Колко пъти плаках, ето тук, виж, докато оправях стаята ти, колко пъти окайвах нашата нищета. Бих се продала на дявола, за да ти спестя някое огорчение! Сега, мой Рафаел, ти си наистина мой: мое е това прекрасно лице, мое е сърцето ти! Да, да! Това сърце, това нетленно богатство!… Уф, докъде бях стигнала? — поде отново тя, след като помълча за миг. — А, да: имаме три, четири или пет милиона, не знам точно колко. Ако бях бедна, може би щях да настоявам да нося името ти, да бъда наистина твоя жена, но сега искам да пожертвувам за теб целия свят, иска ми се все тъй да бъда твоя прислужница. Да, Рафаел, като ти отдавам сърцето си, себе си, богатството си, няма да ти дам нищо повече, отколкото в оня ден, когато сложих тук — и тя посочи чекмеджето на писалището — онази монета от сто су. — О, каква болка ми причини тогава радостта ти!
— Защо си богата? — възкликна Рафаел. — Защо не си суетна? Аз нищо не мога да направя за теб!