— Моята служба е доста разтревожена за живота на един израелски поданик, който живее в Ларнака.
Лордос погледна Камил, без да показва никаква реакция. Даже не мигна. Камил реши да седне. Дръпна дървения стол и се настани леко в края му, така че лицето му да бъде по-близо до събеседника.
— Този господин — продължи Камил — извършва някои задачи за посолството. Нека речем, че работи като пощальон. По моите инструкции и предвид многобройните жители от арабски произход в града ви той се държи достатъчно прикрито.
Лордос продължи да гледа Камил, но все още не показваше никакъв интерес и даже беше започнал да отчупва от едно от хлебчетата си.
— Същият този господин — настоятелно повиши глас Камил — трябваше да се появи в нашата служба в Никозия тази сутрин точно в девет часа. От вчера обаче той не отговаря на телефона. Нито пък го открих, когато посетих лично дома му преди по-малко от час.
Тук Лордос най-накрая показа искрица интерес, защото този израелски чиновник говореше за нещо по-сериозно от някакви пиянски моряшки убийства. Лордос извади пакет местни цигари без филтър, облегна се и запуши.
— Как се казва този човек?
— Даган — отвърна Камил. — Майк Даган.
Лордос се взря в Камил, а после сви колкото успя по-равнодушно раменете си.
— Не познавам този човек. — Капитанът започна да оправя измачканата си риза, показвайки, че срещата е към края си.
Амар разбра, че тук ще срещне много по-големи трудности, отколкото беше очаквал. По ирония на съдбата кипърците някога бяха явно произраелски настроени. Само преди петнадесетина години подобно заявление би предизвикало такова раздвижване, като че ли е заплашен държавният им глава. Но арабските пари бяха успели да обърнат местните симпатии до такава степен, че повечето кипърци сега бяха привърженици на палестинците.
Току-що убил лично Даган, Амар беше пристигнал в полицейския участък с пълното съзнание, че стъпва върху хлъзгава почва. Колкото и ужасни и неочаквани да бяха уменията му, включително политическите и лични мотиви, той поемаше подобни загряващи кръвта рискове, които изискваха върховни тактически умения, за да може да ги изпълни. Беше като парашутист, който се връща отново и отново за скок пред бръснещия вятър на отворения люк на самолета.
Но тук най-нахалният му ход беше заплашен от неочакваната реакция на този полицай. На Лордос явно не му пукаше за тези нахални евреи! Амар трябваше да направи бързо нещо, с което да оживи тази мързелива, отегчена риба.
Той се изправи.
— Сър, на вас това може да ви изглежда нещо обикновено. Но ви уверявам, че нашата тревога се дължи на факти, които могат да засегнат вашето управление.
Лордос му хвърли поглед, който казваше: „Изобщо не разбирам тъпия ти английски“ или „Давай, тъпанар такъв! Опитай се да ме впечатлиш.“
— Ако ми позволите да се обадя в посолството си, те може да ми разрешат да споделя тази информация с вас.
Лордос сви рамене и посочи телефона. Докато Камил набираше 02–445195 в Никозия, капитанът направо се зае да си довърши обяда.
Една секретарка от посолството отговори и Камил започна да разговаря свободно на иврит, като й задаваше съвсем обикновени въпроси за продължаването валидността на паспорт. После повиши тон и започна да се заяжда заради неподходящите приемни часове на посолството. Накрая направо викаше по телефона. В края на краищата тресна слушалката и изигра бавно успокояване.
Чувстваше, че Лордос го гледа, а и разговорите от другата страна на стената бяха затихнали до шепот, за да могат полицаите да подслушат какво става.
— Извинявам се — каза Камил. — Трябваше да убедя генералния консул.
Лордос беше зяпнал, а по мустаците му имаше трохи.
— Добре, капитане. Ето каква е работата — заговори отново Камил и се приведе тайнствено напред. Капитанът му предложи цигара, но той не му обърна внимание. — Тази информация е строго засекретена от нашите разузнавателни служби. Но тъй като тук сме под ваша юрисдикция, нямаме друг изход.
Лордос отпи от узото, без да отлепя очи от Камил.
— Ние мислим, че Майк Даган вероятно е жертва на опит за убийство. Считаме така, защото в чужбина действа едно лице, чиито следи изгубихме.
— Какво ли… Кой е този човек?
— Той е известен германски терорист, бивш член на бандата „Баадер-Майнхоф“, сега действащ като убиец на фракцията „Червена армия“.
— И той може да е в страната ми? — попита Лордос и от челото му капна капка пот.
— Да.
— Кой е този човек?
— Името му е Адолф Штаркер — прошепна Камил. Измисленото от Амар име беше добре запомнящо се. — Сигурен съм, че сте чували за него. Но пътува с фалшиви документи като господин Тони Екхард. Ние знаем, че задачата му е да убие Майк Даган.