Чиновничката му поиска паспорта, който му бяха върнали от посолството, но тъй като не носеше документа си на офицер от запаса за пътуване, му се наложи да попълни специален формуляр. Това му отне дълго време.
Накрая мина покрай кабината за паспортен контрол и влезе в залата за получаване на багаж. Остана там цяла минута. Чудеше се какво да направи, накъде да тръгне.
Но този проблем бързо беше разрешен.
Група мъже от ДСС се приближи. Четири горили в джинси и летни сака. Един от тях показа личната си карта и направи знак с глава на Ейтан да ги последва. Заобиколиха го като държавен глава и го поведоха покрай бюрата за туристическа информация и тоалетните, покрай групи възбудени израелци, които прибираха багажите си и се чудеха дали няма да ги хванат с необявените фотоапарати, видеокамери и други обмитявани уреди. Групата мина транзит през митницата и покрай униформената охрана. Минаха през страничния изход и внезапно се намериха отвън на тротоара.
Там стоеше Хайнц. Беше в пълна униформа, с лъснати обувки и колан, прибрана под пагона черна барета, почти флуоресцираща руса коса, изпънал ръце по шевовете с блестящ поглед на мъртвешките си очи.
Той пристъпи напред и с неприкрито удоволствие изрече репликата си.
— Капитан Ейтан Екщайн… арестуван си!
ЧАСТ ВТОРА
Рамадан
10.
Йерусалим
Преди зазоряване
— Ти си войник, Екщайн!
Гласът на полковник Ицик Бен-Цион отекваше от стените на кабинета му като медицинска топка, изхвърлена от оръдие.
— Войник!
Удари по бюрото, моливите и документите подскочиха, а той обикаляше като боа, увиваща се около жертвата си.
— Ти не си някой от проклетите служители на Мосад с френски костюми, които си обикалят из Европа, когато им се прииска. Ти си войник и ще изпълняваш заповедите, а ако не можеш да ги изпълняваш, ще бъдеш подложен на същите дисциплинарни наказания, които изтърпява всеки лигав редник в тази проклета армия. Ясно ли ти е?
Ейтан седеше върху метален стол в средата на стаята като заподозрян в убийство на полицейски разпит. Това продължаваше повече от час. Или по-точно Бен-Цион продължаваше, тъй като по-голямата част от разпита се състоеше от крясъците на Ицик, прекъсвани от опити на Ейтан да обясни поведението си.
Ейтан отдавна беше преминал границите на изтощението. Чувстваше тялото си като разтопена, гореща течност, която би трябвало да бъде излята в някакъв калъп. Очите го смъдяха, стомахът къркореше, а кракът му предизвикваше желание да се беше съгласил на ампутация.
Но сапунисването от страна на Бен-Цион, придружено с преувеличения, обиди и заплахи, беше много по-мъчително от физическото състояние на Ейтан. А още по-мъчителен беше фактът, че Бени Баум стоеше там през цялото време, без да каже абсолютно нищо.
— Зададох ти въпрос, Екщайн — надвеси се отгоре му Ицик, скръстил ръце пред гърдите си, прегънат в кръста и заврял носа си в лицето на Ейтан.
— Какъв беше въпросът? — попита измъчено Ейтан.
— Разбираш ли правилно положението си в това поделение?
— Да.
— Разбираш ли задълженията и дълга си като офицер от армията?
— Да.
— Разбираш ли, че мога да те изпратя в затвор номер шест за половин година заради дезертьорство?
— Да.
— Добре. — Полковникът се изправи, отстъпи и се облегна на бюрото. Отдавна беше минало три часа след полунощ и навън Йерусалим беше тих и заспал като шотландско рибарско градче. Сградата на „Специални операции“ също беше тиха с изключение на далечното тракане на телексите в залата за комуникации на втория етаж. — Тогава приемам, че също така разбираш и моето недоволство.
— Не напълно — отвърна съвсем спокойно Ейтан. — Всъщност то ми се струва преувеличено.
— Да ти го начукам! И на теб и на… — Бен-Цион тропна с крак и отново тръгна да обикаля, но този път се обърна към Бени, който седеше пасивно върху дивана до стената. — Баум, ти си виновен за всичко!
— Аз ли? — Баум постави ръка върху гърдите си.
— Да. Ти. — Ицик се взря в Баум, като в същото време сочеше към Екщайн. — Този човек е недисциплиниран, неизпълнителен и инат.
Баум едва се въздържа да не се изсмее.
— Аз съм бил негов оперативен командир, не съм му баща.
— Аз ще поема вината. — Дани Романо беше застанал до прозореца, стъпил с един крак върху седалката на стола и дъвчещ празната си лула. — Ако това е, което искаш.
— Не ми се прави на умник, Романо — предупреди го Ицик. — И тримата сте на ей толкова от преместване. — Той почти допря палеца до показалеца си, за да покаже.