НАЧАЛО НА СЪОБЩЕНИЕТО. МЕСТНАТА ПОЛИЦИЯ СЪОБЩАВА, ЧЕ ЛИЦЕ С ИЗРАЕЛСКИ ПАСПОРТ СЕ Е КАЧИЛО НА ПОЛЕТ 771 НА ЕГИПЕТСКИТЕ АЕРОЛИНИИ. ПОЛЕТЪТ Е БИЛ ЗА НАЙРОБИ В 01:45 ЧАСА. СПОРЕД СПИСЪКА НА ПЪТНИЦИТЕ ИМЕТО НА ЛИЦЕТО Е ЙОСИ ЙЕРУШАЛМИ. КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО.
За миг в стаята настъпи тишина. После Ицик се изправи от ъгъла на бюрото си, където беше приседнал.
— Е, Екщайн? Не е ли това точното име?
— Да, но… — Ейтан смръщи вежди.
— Да? Тогава какъв е проблемът?
— Посоката — каза Екщайн. Той вдигна ръка, почеса се по главата и тогава усети, че мирише. Нищо чудно, че са го оставили да седи сам по средата на стаята.
— Та какво за посоката? — попита Ицик.
— Найроби, Ейтан — обади се Дани Романо. — Хайде, сети се, кой е в Найроби?
— Никой — вдигна рамене Ейтан. Нещо не се връзваше. Никой от другарите му, всъщност никой, когото познава, не е в Кения.
— О, мамка му — възкликна внезапно Бени Баум. — Йохан!
— Кой, по дяволите, е Йохан? — попита Хайнц, подражавайки нетърпеливия тон на шефа си.
Бени стана от дивана и потри ръце.
— Само че не разбирам смисъла. — Той огледа останалите, които бяха се втренчили в него. — Той е наемник. Мой човек. Германец. И е само Наблюдател, когото използвам понякога. — Образът на Йохан с шапка с перо и неразделната овчарка до него изникна пред погледа на Баум.
— И? — опита се Ицик да подкани набития майор.
— Той участва във „Флейта“ в Мюнхен, но само за един час. Никой не го е видял. Дори и от екипа.
— Аз никога не съм го виждал — обади се Ейтан, възхитен от професионализма на майора.
— Мисля, че той има дъщеря — каза Баум, докато подръпваше устната си. — Май си спомням, че тя живее някъде в Африка. Палеонтолог е. Йохан понякога й гостува. Но всичко това е твърде странично.
— Хайнц! — плесна с ръце Ицик и помощникът му само дето на тракна с токове. — Обади се по секретната линия в Кайро и изпрати онзи екип в Кения. Веднага. Баум ще ти даде пълното име на Йохан и описание на външния му вид.
— Не бих постъпил по този начин — обади се Бени.
— Чакай, Ицик — заговори и Ейтан.
Но полковникът вече се беше задействал. Помирисал кръв, той беше готов да издири този приятел „Йерушалми“, който и да е той.
— Ури — изрева Ицик, забравяйки, че мъжът от ДСС не му е подчинен. — Свържи се с хората си в посолството в Найроби и накарай някой веднага да отиде на летището.
— Извинявай, сър — отвърна агентът на Шабак. — Но аз си имам началници.
— Ще спорим ли? — изправи се в цял ръст Бен-Цион и размаха ръце.
— Ицик. — Ейтан клатеше глава. — Чакай малко. Моля те…
Полковникът като че не чуваше. Той отиде до вратата, отвори я и настигна с гласа си Хайнц, който вече слизаше надолу.
— И се обади на цивилните. — Имаше предвид Мосад. — Те имат най-добри контакти с африканците. Свържи ме с дежурния им по телефона.
Той тръшна вратата и се обърна отново към хората в кабинета си. Сега беше като командир на танк, показал се от кулата и насочващ машината си към атаката и славата.
— Ицик, няма ли да се успокоиш за миг? — обади се Дани Романо. — Тук нещо не е наред. — Той направи знак към лицата на Баум и Екщайн.
— Какво не е наред? — възмути се Ицик.
— Престани да бързаш — каза Баум.
— Какво не е наред? Искате ли този човек да бъде хванат или не?
— Не става дума за това — каза Ейтан. Той навиваше ръкавите на военната си риза и мислеше. Отне му само минута, но вече знаеше. — Това е измама — каза той и с мъка се изправи.
— Какво? — Лицето на полковника се изкриви в грозна гримаса.
— Измама, Ицик. Фалшив ход.
— Какво? — Бен-Цион направо ритна стола си. — Ти луд ли си?
— Пращаш хората си да гонят Михаля — продължи Ейтан, забравяйки собственото си неблагоприятно положение. Би трябвало да си замълчи и да остави Бен-Цион да прави каквото си знае, да го остави да се провали. Но проблемът беше, че това наистина го засягаше твърде много. — Такъв вид действия са типични за него, Ицик, казвам ти го.
— Ти казваш на мен? Правилно ли чух, Екщайн? И какво ми казваш ти?
— Че това е фалшив ход на юг, Ицик! — Ейтан също закрещя. — Това е типичен ход за него. Той изобщо не се е качил на онзи самолет.
— Баум. — Обърна се Ицик към майора. — Този човек има халюцинации.
Бени само сви рамене, което още повече разяри Ейтан.
— Той идва направо в Тел Авив, полковник — изкрещя Ейтан. Посочи с пръст към гърдите на командира си. — Направо ще те хване за топките. А ти отново му се напъхваш в ръцете като последен глупак.
— Като какво! — Прозорците на кабинета затрепериха.