— Трябва да ви напомня, че сте доброволци — продължи той. — Както се казва в древната поговорка: „Успехът има много бащи, а провалът е самотен сирак.“ Всеки, който желае да се оттегли, може да го направи в рамките на следващите тридесет секунди.
Той наведе очи към часовника си и проследи движението на стрелката, докато мина половин минута мълчание.
— Добре! — плесна той с ръце. — Сега, като говорим за бащи, току-що разбрах, че нашият Ейтан ще стане такъв след по-малко от девет месеца! — Той плесна с длан по голото рамо на Екщайн. Под акомпанимента на възклицанията и ръкопляскането за „честито“ Бени помоли Юдит да помогне на Симона да донесе достатъчно чаши от кухнята.
Когато виното беше разляно и десетте различни чаши се чукнаха, Бени вдигна тост.
— За „новия“ Екщайн. И за успеха на операция „Флейта“. Наздраве.
Когато Ейтан се върна след бързия душ, домът му вече се беше превърнал в оживен сателит на Специални операции на АМАН. Облечен в сини джинси и сива тениска, той слезе бос по стълбите от втория етаж, като бършеше косата си с пешкир. Телефонът от спалнята беше донесен в хола. Бялата му жица се виждаше закрепена с лепенки към килима, а слушалката също овързана със сребриста лента към апарата, за да не може никой да прекъсва комуникационната връзка. Втора черна жица се точеше от телефона и по пода на кабинета на Ейтан към другия край на апартамента. Той я проследи и надникна в кабинета си.
Очко и Силвия изобщо не му обърнаха внимание. Дребният плешив мъж беше разчистил бюрото на Ейтан и поставил отгоре му преносим факс-апарат. В момента поставяше нова ролка с хартия в него. Силвия беше дръпнала стола до сгънатата кушетка за гости, където подреждаше документите, извадени от кашоните на Очко. Всички те представляваха напечатани на компютър декодирани и преведени съобщения, събрани на високи купчини. Бяха белязани с различни цветове, всеки според източника — чужди посолства, задгранични нелегални прехващания, местни телефонни разговори, сателитни съобщения.
Ейтан се чудеше каква ли хитрост е използвал Баум, за да изнесе двадесет килограма строго секретна информация от сградата. Наведе се тихо над металния парапет на стълбището и погледна надолу. Баум беше седнал точно под него до кръглата маса. Голямата му плешива глава приличаше на модел на планетата Марс, покрита с петна от слънчево изгаряне и драскотини. Типично за Бени, под месестите му ръце нямаше пръснати документи. Беше оставил масата свободна за чашите с димящо кафе и чиниите с резени пъпеш, бисквити и каквото друго успее да намери из кухнята си Симона.
Ейтан се усмихна. Баум си беше заложил главата в много по-голяма степен, отколкото можеше да очаква и Ейтан отново се засрами от временната липса на доверие към приятеля. Веднага след тоста Бени го беше хванал за ръка и придружил нагоре по стълбите, като му предложи да се освежи с един душ, преди да започнат работа. Направи го, за да може да остане за малко насаме с Ейтан.
— Само ме изслушай, Ейтан, защото нямаме много време — беше казал Баум, след като врътна крана на душа и затвори вратата на банята. — Когато стана катастрофата с Пърлман в Ню Йорк, не се замислих много. Но когато умря Самал, аз се настроих на твоята „честота“. — Той дръпна завесата на душа. — Хайде, влизай. — Ейтан събу боксерките и с удоволствие се подложи под топлите струи. Баум пъхна глава зад завесата, без да обръща внимание на влагата, която се събра върху темето му. — Още там и тогава започнах да разбирам какво става, обаче не ти казах, защото можеше и да не получа необходимата подкрепа. После само извърнах глава и ти хукна към Европа. — Той се почеса по главата и се изсмя. — Това беше откачена постъпка, Ейтан, обаче тя свърши работа. Надявам се, разбираш, че нямаше как да те подкрепя в кабинета на Ицик. Защото той можеше да се досети.
— Не си ме подкрепил, за да не се досети значи.
— Няма начин. Егото му е твърде голямо.
— Кой е американецът?
— Артър е заместник-шеф на бюрото на ЦРУ в американското посолство на булевард „Наблус“.
— Че какво, по дяволите, прави тук?
— Той е добър човек. Познавам го отдавна и освен това той има двоен мотив. Първо е ядосан от неспособността на правителството си да разреши случая със самолета на ТВА полет 206.
— И второ?
— Второ, негов близък приятел е бил служител в американското консулство във Франкфурт. Връщал се у дома за Коледа с полет 206. Артър също иска главата на Камил.
— Е, има мотив, който мога да разбера — мрачно изрече Ейтан, докато се търкаше със сапун.