— Мамка му! — удари по масата Бени.
Дани Романо се приближи.
— Гаден французин — заяви той и чукна по масата с празната си лула. — Що не ми позволите да се свържа с италианците?
— Не става — отговори Ейтан. — Не се обиждай. Те изглеждат чудесно, но са пробити отвсякъде.
— Няма да споря — съгласи се Романо.
— Извинете ме — обади се Арт Розели. — Разкажете ми го на английски. Може да успея да помогна.
— Французинът не ще да ни сътрудничи, Артър — отговори му Бени.
— Каква изненада — иронично се изхили Артър. — Гадни жабари.
— Обикновено Секюрите ни услужва — намеси се Ейтан. — Но ние им искаме информация извън установените канали.
Розели прекара пръсти през къдравата си коса.
— Защо не ми позволите да опитам чрез Ленгли? Ще пусна искането под фалшив флаг. — Искаше да каже, че ще маскира запитването като идващо от САЩ.
Ури Бадаш го изгледа изненадано.
— Ама ти мислиш като израелец — възкликна той.
— Прекалил съм с фалафела — усмихна се агентът на ЦРУ и се върна при телефона си.
Радиото на Ури Бадаш изсъска. Беше намалил силата на звука и затова се приближи към апарата, за да получи съобщението.
След по-малко от половин час Очко направо спринтира надолу по стълбите. Държеше листа от факса така нежно, като че ли е хванал пеперуда. Постави го върху масата и всички се събраха, за да го разгледат.
Беше стандартна полицейска рисунка — добре изпълнена, но без естетика. Най-добре запомнените от свидетелите черти на лицето бяха подчертани — къдравата коса, силната челюст, тънкият нос и присвитите очи. Образът от скицата накара всички мъже да се смръщят, защото нещо в това лице предизвика някакви спомени. Но постепенно един след друг всички поклатиха глави.
— Изглежда познато — каза Ури Бадаш. — Но не и от досиетата на Шабак.
— Да — обади се Баум, който беше стиснал брадата си и продължаваше да гледа факса.
Ейтан въздъхна недоволно.
— Такъв Амар Камил аз никога не съм виждал. Смятам, че не е той.
— Имаш още една страница — чу се гласът на Силвия от горния етаж. Очко хукна нагоре и после се върна с втория лист.
— Това е описанието в цветове и подробности — каза той. После зачете на английски: — Коса: червеникаворуса. Очи: зелени. Кожа: румена с малко лунички. Крив белег с форма на полумесец и дължина от около 2,5 сантиметра под дясното око.
Докато слушаше Очко, Баум взе молив. Скицата върху факса беше малко размазана, както обикновено става при изпращането на рисунки. С острия връх на молива той начерта кривата линия под дясното око.
— Боже мой! — прошепна Ури Бадаш. — Не може да бъде. — Той вдигна глава и отстъпи.
— Какво има, Ури? — попита тревожно Ейтан.
— Това е Рами Карера — прошепна агентът на ДСС.
— Кой? — като че недочу Бени.
— Кълна се, че това е Рами Карера. Той е майор. Работи в „Планиране и логистика“.
— Какво? — подскочи и направо зяпна обикновено спокойният Романо.
— Той е съветник на министър-председателя — продължи Бадаш. — Виждам се с него непрекъснато. Винаги когато ходя да проверявам нашия екип в Кнесета.
Ейтан грабна факса от масата и се втренчи в него. Преди много години, когато той още беше младши офицер, Рами Карера работеше като служител в Тренировъчна база номер едно.
— Съвсем сигурно е, че прилича на Рами Карера — съгласи се той.
Сега Бени взе скицата.
— Ако не помнех физиономии, бих казал, че всички сте се побъркали. Но какво прави лицето на Карера върху този факс?
— Може ли да цитирам прецеденти? — Очко беше седнал на един от столовете и ядеше парче от кекса с кафе на Симона. Преглътна хапката си, като сръбна чай.
— Какво каза, Очко? — попита Бени.
— Искате ли да ви цитирам исторически прецеденти за агенти-двойници, представящи се за други хора? Пластичната хирургия вече не е само наука, нали знаете? В Швейцария са я превърнали в изкуство. Та има го случаят Осуалд — все още базиран на предположения, разбира се. Има го случаят Бекман в Германия и онзи невероятен двойник на Де Гол през шестдесетте години. Освен това…
— Давай по същество — прекъсна го Ейтан.
— Добре — съгласи се Очко и изтърси трохите от ризата си. — Ако аз исках да внедря човек във вашето военно обкръжение, бих го направил двойник на един от собствените ви офицери. Естествено, би ми се наложило да елиминирам оригинала…
— Юдит! — изкряска Баум. Момичето притича от трапезарията. — Остави всичко, с което се занимаваш. Трябва ми една снимка. Вземи колата ми и иди в службата.