— Чакай — обади се Ейтан. — Не прави това, Юдит. Стой по-далеч от Управлението. Иди в Бейт Агрон, националната пресслужба. Кажи им, че ти трябва снимка на майор Рами Карера. Кажи им, че ще го повишават или награждават. Не използвай личната си карта, освен ако не се налага. И се върни тук до половин час.
— Майор Рами Карера — повтори Юдит.
— Да. Върви.
Тя бързо излезе през вратата.
— Ще изпратя екип при Карера — каза Ури и тръгна към радиото си.
— Да — подкрепи го Баум.
— Не, чакай. — Ейтан сграбчи ръката на Баум и го погледна втренчено. — Ури, още не бива да рискуваме с подобно действие. Можем да провалим всичко. Да изчакаме, докато изпратим по факса на британците нашата снимка за потвърждение.
— Не мога да чакам толкова, Ейтан — възрази Ури.
— Моля ти се. Имай малко търпение. Но междувременно накарай службата си да провери последните движения на Карера. Дали е бил някъде извън страната. За всеки случай.
— Добре — съгласи се Бадаш.
Бени изгледа изпитателно Ейтан. Екщайн само обърна лявата си длан нагоре със събрани пръсти и я разтърси с израелския жест, показващ молба за търпение.
През следващия половин час бяха изпушени поне двадесет цигари и изпит един литър кафе. Но не изскочи нищо важно.
Преди Юдит да се върне, Силвия се появи за пръв път, откакто се беше затворила с транскрипциите на прехванатите разговори. Тя изкуцука бавно надолу по стълбата, защото артритът я мъчеше, а дробовете й бяха станали черни като въглен от цигарите. Държеше само един лист жълта, компютърна разпечатка.
— Е — изграчи тя. — Има само едно съобщение, което представлява интерес. — После погледна заобиколената от всички маса, мръсните чаши и чинийки. — Какво има? Не можахте ли да донесете нещо за ядене и на бабичката?
— Какво си открила, мамичко? — попита нетърпеливо Баум.
Силвия се забави с отговора само миг.
— Имаме само един материал, който представлява интерес. Прехванато предаване от радиостанцията на ООП в Тунис. Записано е било телефонно обаждане на френски език. Благодарение на Мосад, ако мога да добавя.
— И? — Ейтан едва се въздържа да не извика.
— Някой си господин Теодор Клач поискал радиото да излъчи коледно поздравление три последователни сутрини. Песента била „Ние, тримата царе.“
— Че какво странно има в това? — попита Ури Бадаш.
— Ами че още не е и септември месец — смръщи му се Силвия. — Полицаи — изсумтя тя презрително, като че ли е зърнала хлебарка.
Когато чу заглавието на песента на английски, Артър стана от поста си до клетъчния телефон и приближи масата.
— Може ли да попитам?
— Това, както вие го казвате, е фалшива карта — обясни му Баум. — Вероятно кодирано съобщение. Някаква песен, която се казва „Ние тримата царе“.
— Мога да изпратя някого до Американския културен център да вземе текста — предложи Ейтан.
Розели му спести разкарването. Той бавно започна да пее с дълбок и приятен глас.
— „Ний сме тримата царе на Изтока, носим даровете отдалеч…“
— Ябло — извика Бени. — Артър ще ти издиктува песента на английски. Виж какво можеш да направиш с текста.
Розели отиде при Ябло до СКСК.
На входната врата се почука тихо. Бени стана, намали осветлението и всички замръзнаха по местата си. Ейтан погледна през шпионката и отвори на Юдит. После отново светна всички лампи. Тя с гордост подаде черно-бяла снимка на Рами Карера. Очко веднага хукна да я изпрати по факса в Лондон, докато не е станало късно.
— Само лицето! — извика подире му Бени. — Закрий униформата!
Ябло изпринти пет екземпляра с текста на песента на малкия матричен принтер и започна да се мъчи да разгадае евентуалния код.
Телефонът на Артър звънна. Той го вдигна, слуша известно време, а после покри слушалката и се обърна към Бени.
— Обажда се моето момче от Вирджиния. Измамили са жабарите, но те наистина не разполагат с нищо. Обаче бюрото във Виена има нещо, което може да представлява интерес. Само че не могат да ни го издиктуват по открита линия.
Баум помисли само миг.
— Може ли да изпрати телекс?
— Чакай. — Артър отново заговори по телефона. — Можеш ли да го изпратиш по телекс? Хайде, Чък, прати ми го с прост, еднократен. Не знам, измисли нещо, за Бога.
Бени щракна с пръсти и Ябло написа номера на модема на своя СКСК. Подаде го на Артър.
— Да, най-после разбра! — възкликна Розели по телефона, а после издиктува номера на колегата си във Вирджиния. — Кодирай го и го изпрати.
Ябло прехвърли на телекс и след двадесет дълги минути върху екрана се появи неразбираем текст. Артър се разхождаше до компютъра на Ябло.