— Добре — каза американецът, когато видя текста. — Значи така. Мойто момче каза: „Върни стойността на последната цифра, когато Бостън спечели купата.“ Това беше през 1975 година. Значи взимате всяка буква и се връщате назад от нея в азбуката с пет букви.
Ябло записа неразбираемия текст на диска и зареди програмата за писане. После върна кодираното съобщение върху екрана, написа английската азбука и въведе проста програма, която да замени всяка буква от съобщението с онази, на която трябва да отговаря.
След няколко минути подаде изпринтеното на лист съобщение на Артър. Розели се усмихна, докато четеше разкодираното съобщение на глас.
ЗДРАСТИ АРТИ. МАМИЦАТА ТИ. ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ НА ТОВА. СЪВСЕМ СКОРО ПРЕХВАНАТО ОТ БЮРОТО ВЪВ ВИЕНА ТЕЛЕФОННО ОБАЖДАНЕ ДО МАМА.
— Това са руснаците — обясни Артър.
ОБАЖДАНЕТО ОСЪЩЕСТВЕНО ОТ МАЙОР В. КОЗОВ, ОТГОВОРНИК ЗА АГЕНТИТЕ В ЧУЖБИНА НА VII ОТДЕЛ. ОБАЖДАНЕТО ПРИЕТО ОТ ПОЛКОВНИК И. СТЕПНИН. ПО ВЪПРОСА ЦИТИРАМ: „ТОЙ НЯМА ДА ИЗКАРА ДЪЛГО С ТОВА ЛИЦЕ. ТЕ ИЛИ ЩЕ ГО ПОВИШАТ, ИЛИ ЩЕ ГО УБИЯТ.“ КРАЙ НА ВЪЗМОЖНАТА ЗА СПОДЕЛЯНЕ ИНФОРМАЦИЯ. ДОВИЖДАНЕ.
Артър остави листа. Бени и Ейтан се спогледаха. Ури Бадаш чу пращенето на радиостанцията и вдигна слушалката. После въздъхна и се обърна към останалите.
— Рами Карера не е излизал от страната от осем месеца насам.
Очко се появи над тях, надвесен над парапета. Той също държеше лист, но нямаше нужда да чете от него.
— МИ–6 отговарят на нашия факс със снимката. Това е той. Това е убиецът.
Не беше лесно да убедят Ури Бадаш да остави Рами Карера на мира. Агентът на Шабак не вярваше Карера да е двойник или подставено лице, но въпреки това искаше да го арестува за разпит.
Бени и Ейтан го спряха. Поискаха почивка, за да се качат горе и поговорят. Те излязоха на терасата и разговаряха тихо сред пълната тишина на йерусалимската нощ. Минаваше полунощ. После повикаха Бадаш да се качи при тях.
Помолиха го да не прави нищо по отношение на Карера поне до седем часа сутринта. След това ще е свободен да предприеме каквото счита за необходимо. Помолиха го обаче междувременно да изпълни друга трудна задача.
Бени му обясни, че един затворник в Атлит може би продължава да държи ключа към разгадаването на случая Камил. Искаше Жорж Масуд да бъде преместен в руския комплекс в Йерусалим, а подобно нещо можеше да направи само човек на ДСС с ранга на Бадаш. При това трябваше да го направи лично.
Бадаш се съгласи с нежелание, без да си прави труда да скрие скептицизма си.
— Дано това не е лов на диви патици, Баум — каза той, докато прибираше комуникационното си оборудване.
— Обещавам да те поканя на вечеря, когато изпечем патицата — отвърна Ейтан.
Тъй като отникъде вече не пристигаха нови сведения, Бени разпореди всички да се захванат с разгадаването на кода на „Ние тримата царе“. Занимаваха се с това до три часа сутринта. Всички бяха изтощени. Направиха много варианти, повечето съвсем неразбираеми, други интересни от поетическа гледна точка, но нищо, което да имаше някаква оперативна стойност.
Накрая Баум ги събра всички в хола.
— Добре — каза той. — Чудесна работа. Сега приберете и изгорете всичко. Не оставяйте и една хартийка. Отивайте си по домовете и си дръжте устата затворени.
Един по един агентите и аналитиците напуснаха жилището. Артър се ръкува с всички. Съжаляваше, че няма да може да бъде в екипа им за останалата част от развитието на действията. Но Баум му обеща, че след операцията ще му разкаже тайно всичко.
Дани Романо си тръгна последен. При вратата се обърна към Бени и Ейтан.
— И какво сте намислили да правите сега вие двамата?
— Надявам се на няколко часа почивка — отговори Ейтан.
— Да бе — ухили се над празната си лула Романо и си тръгна.
Вече сами в апартамента — освен Симона, която проспа спокойно цялата бъркотия, — Бени и Ейтан си направиха нова кана с кафе.
Спането беше лукс, от който се налагаше да се откажат.
Настъпи поредната красива лятна утрин в Йерусалим. Виолетовото небе избледня до светлосиньо, въздухът още беше хладен и сух от пустинната нощ, клоните на дърветата натежаха под оросените си листа и подскачащите птички.
В северното хълмисто предградие Рамат Ешкол майор Рами Карера излезе от елегантната си каменна къща. Както обикновено, беше облечен в добре изгладена униформа, идеално лъснати черни бойни обувки, а черната барета беше подпъхната под левия пагон на ризата. Слънчевите очила бяха вдигнати върху къдравата му червеникаворуса коса. Йерусалимското лято беше изписало луничките от двете страни на тесния му нос, а сгърченият сърповиден белег под дясното му око — спомен от почти фатална катастрофа с джип — беше изгорял до по-тъмночервено от обикновеното.