Старецът се задъха. Кръвта се изтегли от лицето му.
— Всичко това може да се научи — прошепна Кадуми.
— Да — съгласи се Амар. — Това са само факти, тайни между кръстник и кръщелник, а тайните могат да бъдат разкрити. — Амар вдигна ризата си и посочи малък нагърчен белег на корема до пъпа си. — Дори и това може да бъде направено от хирург, макар ние да знаем, че го получих, когато не послушах предупреждението ти и натиснах с бургията в дървения кръст, а после ти ме носи на ръце по целия път до болницата „Ефета“.
Краката на Кадуми се разтрепериха, а устните му се изкривиха, когато се опита да потисне бурята от спомени.
— Даже и това… — опита се да изрече той. — Даже и това…
— Да, татко, даже и това може да се научи. Но може ли да се научи обичта? Може ли друг освен тебе или мен да знае как обичах брат си Джаджа? Може ли омразата да се научи? Може ли някой на тази земя да знае как съм се молил всеки ден за баща си, въпреки че презирах дори и дъха му?
— Амар? — изстена старецът.
— Да, татко.
— Амар? — залитна напред Кадуми.
— Аз съм, татко.
Те се хвърлиха в прегръдките си. Здравите мускули на стареца едва не спряха дъха на Амар, докато Кадуми плачеше и целуваше чуждото лице на кръщелника си.
— Ти си у дома! — плачеше Кадуми. — Знаех си, че ще дойдеш!
— Шшшш, татко, шшшш.
Радостта на стареца бликна като поток в пустинята. Той бърбореше и танцуваше, докато стискаше ръцете на Амар, опипваше лицето му, намирайки белезите, които го бяха превърнали в непознат.
Амар се смееше от радост заедно с Кадуми и едва удържа стареца да не хукне по улиците и да разкаже новината си. В собствения си дом във Витлеем Амар си остана непознат. Но тук, в краката на своя кръстник, той беше герой-победител.
След няколко чаши горещ чай и цял час спомени старецът най-накрая успя да се успокои. Амар му обеща, че ще прекарат много часове заедно, защото ще са им нужни седмици, докато си разкажат приключенията от двадесетте изминали години, но това трябваше да почака. Амар имаше „работа“ и не разполагаше с много време сега.
Кадуми с гордост потвърди, че наскоро е бил посетен от „трима мъдри мъже“. Амар се зарадва и с уважение напомни, че татко трябва да отиде в джамията „Омар“ във Витлеем, за да си каже обедната молитва. Джамията се намираше в центъра на града и отиването дотам щеше да отнеме доста време на Кадуми.
Той се съгласи да го направи, изпълнен с гордост.
— Съкровището ти е в дупката — каза той и потупа Амар по бузата. След това тръгна.
— Татко… — повика го Амар.
— Няма нужда да го казваш — увери го Кадуми. — Няма да кажа никому. Днес аз съм щастлив ням човек.
— Сбогом — каза Амар.
— Да те благослови Аллах.
Амар заключи входната врата и затвори железните капаци на прозорците. В работилницата вече беше станало топло. Той се съблече до кръста, внимателно прибра започнатата дървена фигура на Кадуми и бутна масата на два метра встрани.
Талашът и триците по пода бяха толкова много, че не се виждаше излинялата черга отдолу, но Амар знаеше, че е там. Докато я навиваше, той се разкашля от праха, а по вече изпотения му гръб полепнаха дървени трици.
На пода имаше малък таен капак. Той го отвори и се спусна в тъмната дупка. Извади кутия кибрит от влажния вече джоб на панталона си и запали една клечка, за да се ориентира.
После ръцете му се показаха от дупката и поставиха последователно върху пода на работилницата калъфа на обоя, кутията с инструменти на водопроводчика и трите големи дини.
Вдигна се на ръце горе и пренесе предметите върху дърводелската маса. След това намери каната с вода на Кадуми на същото място, където стоеше и преди двадесет години. Изпи половината от водата, а с шепа изми напрашените си очи. После намери парцал, малка отвертка и бурканче с машинно масло и се захвана за работа.
Тя не му отне много време. Когато човек е обучен от професионалисти да се занимава с оръжия, ръцете му скоро се научават да работят самостоятелно. Те хвърчаха над металните тръби, пружини, предпазители и мерници, като почистваха, проверяваха и смазваха, където е необходимо. Пръстите му се движеха по памет, без да ангажират ума му, следвайки шаблона, който бяха запомнили от стотиците упражнения.