Когато приключи, той вдигна сглобения реактивен противотанков гранатомет — 7Д в протегнатите си ръце. Беше модификация на оригиналния РПГ–7, предназначен за използване от десантни войски.
Западните бронирани армейски части много се боят от РПГ, защото арабите са доказали, че при близък обстрел ракетите му могат да пробият и най-тежката броня. Израелците, които винаги предпочитат практичността пред националната гордост, също са възприели това оръжие. Грозните му бойни глави могат да свалят кулата на всяко моторизирано бронирано средство и да превърнат екипажа му в мляно месо. Ако една бойна глава избухне в близост до човек, от него ще останат само обувките.
Майор Козов беше уредил Амар да получи мощен пистолет от един агент в Дженин. Но Амар бе решил да се държи настрани от всякаква потенциална клопка, която би могъл да организира руският му господар. Макар да беше се престорил, че се подчинява, още във влака в Германия той си знаеше, че никога няма и да опита да се приближи на удобно за изстрел от пистолет разстояние.
Също така знаеше, че не е необходим много мозък, за да се открадне мощно оръжие, защото модерните автомати на израелските войници — М–16 и „Галил“ — също лесно могат да се използват за снайперски цели. Но Амар беше изучил историята с известна доза скептицизъм и отхвърляше идеята, че самотен снайперист, с насълзени от взиране очи и треперещи от напрежение пръсти може лесно да се разправи с един държавен глава. Освен това израелският министър-председател на практика е дребосък, винаги обграден с телохранители, които скриват фигурата му. Амар трябваше да пробие този кордон от плът.
РПГ–7Д щеше да послужи много по-добре за тази цел. Преди много години той беше откраднат от един оръжеен склад на израелската армия, където е бил прибран след пленяване от ООП при един от набезите на евреите в Ливан. После частите на оръжието и техните пазители останаха засекретени повече от осем години, преди почти успешната клопка против Амар в Мюнхен. Сега смъртоносният дракон с три бойни глави отново се намираше в ръцете на своя собственик.
След като провери оръжието, Амар разви двете му половини и заедно с трите ракети ги постави в спортния си сак. Но тъй като не беше човек, който оставя работата си в ръцете на късмета, той знаеше, че ще трябва да изпробва РПГ-то при първа възможност.
Върна дините, калъфа на музиканта и кутията за инструменти в подземното скривалище, затвори капака и дръпна чергата на място. С една проскубана метла замете купчините талаш върху пода, докато чергата отдолу изчезна като пустинен път под дюни. Тогава върна работната маса на мястото й.
След това изля останалата в каната вода върху ръцете си и поизми лицето и тялото си. После включи триона и остави лекия полъх от движението му да охлади горещото му тяло. Погледна часовника си и установи, че Абу Кадуми скоро ще се върне.
Знаеше, че не бива да оставя жив стареца, но също така беше сигурен, че не би могъл да нарани своя кръстник. Реши, че възрастният човек ще му е нужен още, но искаше да си тръгне преди Кадуми да се е появил отново, за да не би професионалните съображения да надделеят над добротата.
Затова облече ризата си, нахлупи шапката и очилата и преметна спортния сак на рамо. Съзнаваше, че не може да се върне при наетата си кола, защото войниците на площада може да решат да го претърсят. Е, нищо. Колата ще свърши добра работа и като изгубена следа.
Погледна още веднъж часовника си. Този път провери и датата. Разполагаше с по-малко от шестдесет часа до момента, когато министър-председателят ще се появи при Западната стена за церемонията по заклеването. А имаше да довършва още много работа.
Марс все още беше жив. И Юпитер.
И Венера.
Във вселената на Амар все още имаше твърде много планети.
14.
Йерусалим
По-късно същия ден
Ейтан беше сигурен, че ще го вкарат във военен затвор.
Младият охранител от службата му — Мошико — тържествено го поведе надолу по стълбите от апартамента му. Бен-Цион мъдро беше избрал познато лице. Иначе Екщайн би могъл направо да му пръсне мозъка през вратата. Две „горили“ от Управлението за вътрешна сигурност на АМАН завършваха процесията. Гигантите не казаха нищо, но и нямаше нужда. Ейтан чувстваше огромната им сила, прикрита от факта, че стъпките им бяха почти безшумни, докато слизаха по стълбите.
Вчера го бяха наказали с отнемане на заплатата. Това фактически означаваше уволнение. Днес го викаха в Управлението и появата на въоръжения ескорт никак не му хареса. Имайки предвид участието си в неутвърдената от началството тайна контраразузнавателна операция, едва ли можеше да очаква да получава похвали. Израелската военна система окуражава грубите импровизации, дори неподчинението, когато е абсолютно необходимо, но щом прескочиш началниците си, трябва да можеш твърдо да докажеш мотивите си и получените резултати да са блестящи.