А полковник Бен-Цион се мръщеше на всичко, което не прилича на сляпо подчинение.
Ейтан не беше шокиран от това развитие на нещата. Почти го беше очаквал и каза на Симона да не се притеснява чак толкова за него. Но когато я целуна за довиждане, той й връчи браунинга и два цели пълнителя, като я инструктира да застреля всеки, който се опита да влезе в апартамента.
— Но аз все някога ще трябва да се върна на работа, Ейтан — възрази тя, като размаха пистолета толкова невнимателно, че той трепна.
— Ти си бременна и не се чувстваш добре — инструктира я той. — Шефът ти е доктор. Ще те разбере.
— Та половината в тази проклета страна са бременни — продължи да спори тя.
— Моля те, Мона. Моля те. — Нещо в тона му я накара да отстъпи.
Мълчаливата цивилна четворка излезе под яркото слънце на паркинга до блока на Ейтан. Когато се насочиха към редица коли, Екщайн се опита да разведри настроението.
— Значи най-после ти възложиха нещо интересно, а, Мошико?
— Това по-скоро е като наказание, Ейтан — отвърна младежът. — Вярвай ми.
Ейтан се отказа от продължаване на разговора.
Личната кола на полковник Бен-Цион ги чакаше с работещ двигател. Беше дълъг черен „Олдсмобил“, каран от един военен инвалид. Изборът беше циничен и позволяваше на Бен-Цион сам да кара тази ламя.
Всички мъже се настаниха с лекота вътре, макар че задникът на Бени Баум заемаше голяма част от задната седалка.
— А! — плесна с ръце Баум, щом Ейтан се настани до него. — Затворник номер две.
— И ти ли, Бени? — трепна Ейтан, докато се опитваше да нагласи удобно раненото си коляно.
— Ние сме в една и съща потъваща лодка — плесна го по бедрото Бени. — Спести си Шекспир за Ицик.
Колата се отдели от паркинга и се насочи по обиколния булевард с великолепния му изглед към Стария град.
— Ти днес си в добро настроение — каза Ейтан.
— Ами виж какъв хубав следобед — отвърна Бени. После стисна бедрото на Ейтан, с което му даде сигнал да си затваря устата. Останалата част от пътя им мина в мълчание. Бени пушеше цигара, която загаси в пепелника на вратата. Въпреки това скъса хартията на филтъра и пусна отпадъка върху пода на колата. Един от горилите го изгледа. Баум само му се ухили…
Пристигнаха пред вратата на кабинета на Бен-Цион. Хайнц я отвори с изражението на командир на екзекуционен батальон. Двете горили заеха позиция в коридора, а Мошико си тръгна, след като се усмихна извинително и срамежливо на Ейтан.
Полковник Бен-Цион беше застанал пред големия си панорамен прозорец, скръстил ръце зад гърба и навел глава, за да наблюдава пешеходците по тротоара на булевард „Яфа“. Бежовата му цивилна риза беше измачкана и потна, а косата на тила му разрошена и залепнала от пот, като че не беше успял да се измие тази сутрин. Когато Ейтан и Бени влязоха в кабинета му, той не се обърна.
Секретарката седеше до мястото си за писане близо до бюрото му. Тя погледна към влезлите офицери.
— Тук са вече, Ицик — уведоми тя началника си, докато Хайнц затваряше вратата.
— Можеш да си тръгваш, Ариела — отвърна полковникът.
Момичето винаги се радваше, когато я освобождаваха от високоволтовата близост на началника й. Тя бързо събра бележниците си.
— Ти също, Хайнц.
Приличащият на ариец капитан като че не разбра, защото остана неподвижен на мястото си.
— Да, Хайнц — натъртено произнесе полковникът. — Точно това казах.
Хайнц с нежелание тръгна след Ариела.
Когато тримата мъже останаха сами, Бен-Цион се извърна от прозореца. Обикновено загорялото му красиво лице сега изглеждаше бледо и изпито. Очите му бяха зачервени.
— Смятахте, че няма да разбера ли? — попита тихо полковникът. Гласът му беше лишен от обичайната си сила.
Ейтан си замълча в очакване на някакъв намек от страна на Бени. Но Баум просто си запали цигара, а Екщайн бръкна в джобовете на панталона си.
— Няма такова нещо като тайни от мен — продължи Бен-Цион. — От всеки друг да. Но не и от мен.
Полковникът се приближи до бюрото си. Бутна с пръст някакви документи, но като че ли не виждаше нищо пред себе си. На Ейтан му се стори, че изглежда някак отрезвен, лишен от обичайния си холеричен речник. Въпреки собствените си мотиви той се почувства някак засрамен, като дете, извършило беля, застанало пред разочарования си баща.