Беше му чудно, че усилията им са излезли наяве толкова скоро. Кой ги е издал? Романо? Никога. Силвия? Тя е твърда като орех. Очко? Той е човек на Бени на първо място, на последно място и изобщо. Бадаш? Човекът от ДСС по-скоро би ги издал на сирийците, отколкото да ги порти пред Бен-Цион.
Артър Розели, разбира се, е неизвестно, но Бени никога не би довел чужд агент, ако не е абсолютно сигурен в него. Юдит и Яблоковски са най-приемливите кандидати. Млади и никога не са били оперативни агенти. Те лесно могат да бъдат изплашени.
— Не си правете труда да търсите жертвен агнец. — Полковникът като че прочете мислите на Ейтан. — Не можете да извършвате нелегални действия под носа ми. Все едно дъщеря ми да се чука с приятеля си в мазето… Човек подушва тези неща. — В гласа му наистина се чувстваше болка.
Ейтан и Бени продължаваха да мълчат. И двамата бяха шокирани от примирението и капитулацията в тона на Ицик. Бяха очаквали експлозия, писък на снаряди и бяха готови да му се разкрещят в отговор. Но за такова нещо не бяха подготвени.
Бен-Цион отиде зад бюрото си и седна. Наля си чаша портокалов сок. Един от телефоните му звънна, той го погледна и апаратът млъкна. Ариела беше достатъчно умна, за да не ги прекъсва.
— Екипът в Кения не е открил нищо — каза той.
Ейтан затаи дъх. Полковник Бен-Цион открито си признаваше оперативна грешка. Така му се искаше да може да запише това събитие, защото просто не можа да повярва на ушите си.
— Нито пък в Кайро. — Бен-Цион изпи сока. После взе молив и чукна с него по бюрото, без да вдига глава. — Нашите хора в Ларнака имат няколко свидетелства — ударен микробус фолксваген, нает неизвестно от кого, разбира се. Все още нищо съществено. Даган беше агент на Мосад, както знаете. Те ще ни осведомят за всичко.
Полковникът вдигна очи към Ейтан и задържа погледа му дълго, докато въртеше молива в ръцете си. Не можеше да се реши да признае, че вероятно в теорията на Ейтан за Камил има нещо вярно. Но погледът му подсказа на Ейтан, че в края на краищата всичко това няма да завърши в тъмна затворническа килия в зданието отвъд руския комплекс.
Бен-Цион се изправи. Отново постави ръце зад гърба си и заговори, докато се разхождаше бавно пред прозореца.
— Трябва да ви попитам, господа, за още нещо. И очаквам правдив отговор. — Той се обърна и застана с лице към офицерите си. — Съпругата и колегите на един съветник на министър-председателя, майор на име Рами Карера, са го обявили за изчезнал. Днес той не се е явил на работа. Да смятам ли, че вие не знаете нищо по този въпрос?
Ейтан усети как сърцето му се разтуптя. Използва всички психологически номера, които някога е учил, за да фокусира цялата си енергия и да не позволи на кръвта да избие по лицето му. Прибирането на Рами Карера в една тайна квартира в Маале Адумим изискваше немалко усилия от него и Баум. Бяха карали с главозамайваща скорост по шосето Йерусалим-Йерихон само за да не позволят на Карера да скочи от колата, докато го молеха, убеждаваха и споделяха чистата истина. Без да трепват, те дори му позволиха да ги заплашва със заредения си пистолет, факт, който накрая убеди майора, че не е отвлечен от арабски терористи. Най-накрая, когато Ейтан изреди с бързината на картечница имена на местности, където са провеждали тайни армейски учения, когато са служили заедно, на колеги от службата в центъра за обучение, Карера се убеди, че придружителите му наистина са от АМАН.
— Какво беше името, Ицик? — попита с нахална невинност Баум.
— Карера. Рами Карера. — Бен-Цион изгледа двамата подозрително, но те бяха тренирани да лъжат като цигани и затова той изобщо не очакваше да разбере нещо от лицата им.
— Има ли си гадже? — попита Ейтан.
Бен-Цион махна с ръка.
— Значи не знаете нищо за това — обяви той.
Ейтан и Бени се спогледаха и свиха рамене. Искаха Ицик да разпореди национално издирване за Карера, но идеята да бъде лично негова. Все пак Бени не се сдържа да опита.
— Има си стандартна процедура за тези неща, Ицик — каза той, но не много убедително.
Ейтан подхвана играта.
— Изглежда доста опасно. Може да са го отвлекли от Фронта за освобождение на Палестина. Или даже от Хизбула.
Бен-Цион като да не чуваше. Той отново се върна при бюрото си, седна и вдигна вътрешния телефон.
— Дай ми „Свръзки“ — каза той. После продължи: — Обажда се Бен-Цион. За търсенето на онзи Карера, дето ви казах да се готвите. Разрешавам. Свържете се с всички, които са ви необходими от полицията и от ДСС. Национално издирване. Веднага. — Той затвори слушалката.
Ейтан въздъхна и преглътна, за да не изкрещи победно. Беше се изморил да стои прав. От сутринта не можа да поспи и коляното го болеше. Закуцука към дивана, седна и си запали цигара.