— Ще се договоря с вас двамата — внезапно заговори Бен-Цион. — Както добре знаете, няма да е за първи път вероятно аз да съм разпоредил дадена операция да се извърши „извън службата“.
Полковникът намекваше, че може да разреши на Ейтан и Бени да продължат работата си. Те заслушаха в очакване да падне и втората обувка.
— Също така няма да е за първи път в историята на разузнавателната дейност някой агент да бъде „уволнен“. — Той наклони главата си към Ейтан. — Като му се заповяда да продължи задачата си „на своя глава“.
Ейтан пушеше мълчаливо.
— Аз имам правото да благословя вашата операция — изрече вече с пълен глас Бен-Цион. — Или да я забраня, ако пожелая. Ако сега вие можете да ми покажете, че сте продуктивни, ще помисля по този въпрос.
Баум се обърна и отиде до прозореца. Ейтан гледаше. Искаше му се да може да прочете мислите на майора. Предизвикателството на Бен-Цион всъщност беше отправено към Баум, защото двамата офицери имаха еднакъв опит и инат, но Ейтан беше младши и кариерата му беше поставена на карта. Баум трябваше да действа внимателно, защото Ицик може и да блъфира, за да ги накара да разкрият собственото си неподчинение. Баум постъпи така, че да разкрие ролята на Ейтан само като изпълнител.
— Екщайн — заповяда Бени. — Обади се в Шабак и ги накарай да те свържат с Ури Бадаш.
Ейтан се изправи. Бен-Цион показа телефона и Екщайн поиска от една телефонистка от АМАН номера на щаба на ДСС. Когато се свърза с Бадаш, той зачака следващото нареждане на Баум.
— Кажи му да извади списъка с всички белязани с червено флагче чуждестранни паспорти от последните три дни.
Ейтан предаде съобщението, после каза на Бадаш, че се намира в кабинета на Бен-Цион в Йерусалим. Затвори и зачака обаждането му.
Службите в пристанищата на Хайфа, Ашдот, летището „Бен Гурион“, пунктовете за проверка в Газа, Ейлат и моста „Аленби“ трябва да са записали в базите си данни всички влизащи чужденци. Паспортите, които съвпадат с кода за внимание от съюзническите разузнавания или Интерпол, със сигурност са били отбелязани за проучване.
След няколко минути телефонът звънна. Ицик се обади лично, което накара гърба на Ейтан да изтръпне. Разговорът на полковника с Бадаш беше чисто служебен с едва прикрита неприязън. Бен-Цион слушаше. После затвори и повтори информацията.
— Има два подозрителни паспорта — каза той. — Единият принадлежи на жена от Белгия, която може да е свръзка на ООП. Била е арестувана на „Бен Гурион“. Другият е американски паспорт. Проверката в Държавния департамент в САЩ показва, че е бил откраднат в Мюнхен преди шест месеца. Регистрираният притежател е някой си господин Роджър Голдщайн. Господин Голдщайн обаче сега се намира във Филаделфия. Въпреки това другото му „аз“ е влязло в страната, а идиотката от паспортна проверка не може да си спомни даже как е изглеждал.
Макар че лятното слънце беше победило охладителната инсталация в кабинета на Бен-Цион, увереността, че определена личност е проникнала в страната, смрази всички в стаята. Най-накрая Бен-Цион стана от стола си зад бюрото. Не се чувстваше в състояние да изрече на глас името Амар Камил.
— Вие двамата, господа, имате да вършите работа — каза той, като че ли Баум и Екщайн се дърпат. — И тъй като ти, господин Екщайн, можеш да се окажеш някак уязвим, ще ти назнача двама за гувернантки.
Ейтан смяташе, че Бен-Цион просто иска да го държи под око. Опита да му откаже.
— Ицик, бих предпочел да ги назначиш към Ети Данцигер. — В мига, когато ги изрече, думите потвърдиха разкъсващия го страх за оживялата му колежка.
— За разлика от теб — изсъска този път Ицик — Тамар Шошани може да се грижи за себе си.
Бени стисна ръката на Ейтан, за да не му позволи да развали цялата работа. Дръпна го към вратата.
— И освен това, господа — извика им Бен-Цион, преди още да са излезли, — ако откриете нещо, аз ще обера лаврите — увери ги той. — А ако не, ще ви откъсна топките, така да знаете.
Баум и Екщайн разговаряха на баварски диалект, което дълбоко дразнеше „гувернантките“ на Ейтан. Един от гигантите всъщност говореше добре немски, но разговорът на офицерите на мюнхенски диалект, изпъстрен с тайнствени сравнения, беше почти неразбираем като песента на кит. Но телохранителите не можеха да направят нищо по този въпрос. Крачеха след двамата като деца от детска градина, които са изключени от играта, защото още не са се научили да говорят като големите.
Странната четворка мина по коридора на втория етаж, а после слезе по стълбите към главния вход. Бени стисна Ейтан за рамото.