Той извади манерката си и пое малка глътка от топлата вода. После прибра отново съда в задния джоб на панталона, измъкна ръце от дръжките на сака и тръгна надолу.
Петите му се забиваха в камъните и вдигаха малки облачета прах по стръмния склон. Между краката му потекоха тънки каменни поточета. Ехото от падането им се върна като ромон на вода и кой знае защо, вероятно в изблик на оптимизъм, накарал го да оглупее сред пустинната самота, той започна да си тананика Марсилезата.
Насочи се надолу към острата гранитна скала, отбелязана с купчина храсти. Спря върху една издатина на около стотина метра под билото.
Дишаше. Оглеждаше. Нямаше никой.
Тогава пусна сака върху плоската повърхност на скалата. Погледна към отсрещната стена на урвата на около двеста метра от него и бързо откри каквото търсеше — мишена. Върху една площадка на склона имаше купчина почернели камъни. Вероятно изстинало бедуинско огнище. До него имаше ръждив варел, вероятно отдавна изпразнен от водата или бензина, който е съдържал.
Той отвори сака и разви пешкира. Извади двете части на РПГ-то. С лекота ги нави една в друга. След това измъкна двете части на ракетата. Тежката метална бойна глава влезе леко в ракетния си носител.
Той подпря разширената част на РПГ върху лявата си маратонка, като обхвана металната тръба с лявата ръка и внимателно спусна ракетата вътре. Точно под конусообразната бойна глава имаше малка изпъкнала сачма. Той извъртя ракетата, докато сачмата хлътна в леглото си в края на носителя. Сега взривателят на ракетата се намираше точно срещу отвора в металната тръба, където ще го възпламени острият връх на ударника.
Той внимателно вдигна оръжието в ръцете си. Задържа го като бебе в прегръдката си. Сега то тежеше и беше много дълго и заплашително в черно-кафявия си покой.
Нямаше оптически мерник, но това не го тревожеше. Липсващото телескопично устройство е предназначено за прицелване в движеща се мишена и включва скала за отчитане на вятъра и уред за нощно виждане. Спомни си, че РПГ има едно предимство в конструкцията си. Когато ракетата изскочи от пашкула си, се разгъва опашката й от остри, алуминиеви стабилизатори. При повечето други оръжия напречният вятър би отнесъл снаряда и затова човек трябва да компенсира, като се прицелва по посока на вятъра. При РПГ тези стабилизатори действат като платна, завъртат ракетата около оста й с бойната глава срещу вятъра и затова компенсирането става в обратна посока.
Ако целта е движещо се превозно средство, става доста сложно и стрелецът трябва да е много опитен. Но мишената на Амар нямаше да е танк, движещ се с четиридесет километра в час.
Обикновения метален мерник ще е достатъчен. Освен това, както всеки войник ветеран знае, когато кръвта се раздвижи и умът е замъглен от гърмежите, човек се прицелва инстинктивно като цирков фокусник.
Реши да стреля бързо. Вдигна сгъваемите мерници и прегърна оръжието. После свали предпазителя от взривателя на ракетата. Присви пръстите на лявата си ръка около задния дървен приклад, подложи дясната под тежката тръба и прилепи длан към предния приклад със спусъка. С палеца си бавно дръпна ударника надолу, докато силната му пружина се закачи за спусъка. Натисна бутона на предпазителя, за да изскочи, и постави показалеца си върху спусъка.
Вдигна поглед и отново огледа билото над дълбоката урва. С изключение на три лешояда, разперили криле под слънцето, нищо друго не помръдваше. Не усещаше поглед върху себе си. Тогава примижа към отсрещната страна и далечния ръждясал варел.
С едно бързо и плавно движение вдигна РПГ-то до рамото си и постави левия крак напред до ръба на издатината. Кръстчето на задния мерник съвпадна с отвора на предния и варелът се появи като кубче карамелизирана захар, а той вдигна оръжието в любовна милувка до врата си и стреля.
Първата експлозия го оглуши. Тъпанчетата му запищяха и чак тогава се сети, че не ги е предпазил с тапи. Но продължи, позволявайки само на ума си да функционира, докато държеше тръбата неподвижно. Почти веднага чу втория взрив като ехо от двоен изстрел. Варелът се пръсна на хиляди парчета метал, които подскочиха нагоре сред прах и камъни, които се пръснаха по отсрещните скали. Неприятният дим защипа очите му и изгори ноздрите с великолепния си аромат, докато вдигаше склонената си към оръжието глава и наблюдаваше шрапнелите да падат към земята като горящ ураган.
Камъните от огнището ги нямаше. Варелът го нямаше. Виждаше се само голяма дупка в почернялата скала, от която излизаше дим като от изстиваща лава.