— Мога. Аз не съм сам. Зад мен стои Управлението ми. Аз съм само пратеник.
— Какво управление?
— Няма значение. — Ейтан се мъчеше да го убеди. — Ние сме от разузнаването. Имаме власт. Аз мога да сключа тази сделка.
Масуд мисли дълго. Можеше да проговори и да стане нещо. Или пък можеше да проговори и нищо да не стане. Да го върнат в Атлит. Доколко всичко това имаше значение? В края на краищата, както бяха казали онези от ДСС, той е просто сукалчето на Камил.
— Какво ти трябва? — попита той.
— Помощ — отвърна Ейтан.
— Каква е цената? Колко ти трябва?
— Колкото можеш да ми предложиш.
— Отплатата?
— Свобода.
Сега всичко беше съвсем ясно. Както размяната и пазарлъка, които са родени точно сред тези хълмове.
— Какво искаш да чуеш? — попита Жорж.
— Амар Камил е сред нас — започна Ейтан. — Той е някъде в страната и провежда операция. Поне една част от тази операция е да убие мен, както и някои други хора от моята служба.
— Значи това е само за да спасиш себе си?
— И други хора.
— Защо? Защо ще иска да те убие? Кой си ти?
— Не знам защо — призна Ейтан.
— Лъжеш — изсъска Жорж. Вече решил да му повярва, той се извърна бързо към Екщайн. — Ако искаш помощ, трябва да ми кажеш поне нещо.
— Аз се опитах веднъж да го убия.
— Опитал си се… — Жорж замълча. Наведе се към цигарата си, дръпна и отново се облегна. — О, не!
— Какво? — не разбра Ейтан.
— В Богенхаузен ли е било? — отново зашепна Жорж. Вгледа се в миналото през стъклото на колата.
Сега беше ред на Ейтан да замълчи. Беше на кръстопът. Знаеше, че за да получи нещо, трябва да даде в замяна. Но всяка клетка на тялото му се съпротивляваше при мисълта да разкрие тайна операция пред този палестинец.
— Мюнхен ли беше, в името на Аллаха?
— Да — призна Ейтан.
Той рязко зави наляво, поемайки към Кфар Ецион. Сега за Жорж беше съвсем ясно, че наистина се връщат към шосето за Хеброн. След малко щяха да излязат на него. Ако го пресекат, само след километър щяха да са в Бейт Фаджар, в дома на майка му, сестрите, племенниците.
— Ти наистина не знаеш защо Амар иска да те убие, така ли?
— Не.
— Тогава слушай внимателно — каза Жорж. Той отново стисна цигарата с устни, но този път я остави в устата си. Светещият й връх подскачаше, докато той говореше. — Приемам, че си интелигентен човек, а не прост агент. Ако и ти приемеш същото за мен, можем да избегнем извъртанията и да играем честно. Ако съм на прав път, няма да ме прекъсваш. Съгласен ли си?
Ейтан се съгласи мълчаливо. Само кимна веднъж. Сега беше стиснал здраво кормилото и чакаше.
— Добре — продължи Жорж. — Ти казваш, че си се опитал да убиеш Камил в Богенхаузен. Ако това е вярно, тогава ти си участник в една от израелските служби. Мосад или АМАН.
Ейтан продължи да кара с твърдо стиснати устни.
— Ако това е така, то ти вече знаеш много неща за Амар Камил. Но онова, което не знаеш, е най-важното. То е, което може да те убие.
Ейтан разбра, че Жорж още се пазари, защитава собственото си дело. Естествено, имаше право на това и Ейтан продължи да мълчи, оставяйки палестинеца да разкаже случая, както той желае.
— Камил измъчва западните разузнавателни служби от години, нали? — изрече Жорж с известна доза ирония. — Ние знаем, че разузнаването на НАТО го е нарекло Худини, и сме горди. Ние, от групата му. Той извършва някакъв ужасен акт като убийството на Ханс Бремер в Берлин, но в същото време със сигурност е забелязан в Париж. Така ли е?
Ейтан само слушаше.
— Бил е сниман пред хотел „Палас“ в Копенхаген веднага след експлозията на срещата на Европейската икономическа комисия. Спомняш ли си? — продължи Жорж с известна носталгия. — Но Фаласи се закле, че в същия този ден той е разговарял с него в Рим. Вестникарските заглавия гръмнаха от това противоречие.
След като подреди сцената, Жорж пуши мълчаливо известно време. Ейтан усещаше как в гърдите му се събира странно напрежение. Знаеше, че предстои нещо важно, но не знаеше какво.
— Знаехте ли вие, че Камил е имал брат? — попита Жорж. Даже и да искаше, Ейтан не можеше да каже нито дума. Гърлото му се беше свило и дишаше тежко. Да, имаше го в досиетата. Камил е имал един брат, момче, което умряло в бежански лагер в Йордания.
— Казваше се Джаджа — продължи Жорж. — През 1967 година Камил взе своя брат със себе си в. Йордания. Амар беше убил израелски офицер, за да докаже себе си и напук на баща си. Но се боеше, че евреите може да го открият, че може да направят нещо лошо на любимия му брат. Камил още тогава беше много умен. Организира „смъртта“ на Джаджа. Близо до Аман даже има фалшив гроб.