Обаждането на Ейтан я беше шокирало. Тя отново беше отказала пушенето, но гласът му и скръбната новина едва не я накараха да излезе на улицата и да си купи цигари. Но после се спря на водката, която май нямаше особен ефект.
Хари Вебер.
На Ети й се искаше да забрави Богенхаузен и до този момент се беше справяла доста добре.
Задачата й в операция „Флейта“ изискваше тя да остане на мястото си след удара. Трябваше да поддържа прикритието си, да наблюдава отзвука и дори ако е възможно, да събере разузнавателна информация по отношение на местното разследване. Катастрофалната смърт на невинния Мохамед Наджиз не би шокирала никого от началниците на Ети, ако тя си беше заминала веднага. Но тя остана и изпълни задачата си. Когато накрая я повикаха да се върне в Тел Авив, вероятно точно тази демонстрация на чист професионализъм я предпази от иначе неизбежната ярост на Ицик Бен-Цион.
За разлика от повечето членове на екипа кариерата на Ети не беше опетнена или помрачена от Богенхаузен. Даже напротив, защото към талантливите жени в израелската разузнавателна общност за разлика от мъжете се отнасят като към принцеси, които получават повече вярност и уважение от където и да било другаде в живота. Като жени те могат да получат достъп до места, където никой мъж не може да припари, да накарат и най-подозрителния човек да се отпусне, да използват инстинкти и интуиция, каквито другарите им мъже не притежават. Тяхната идентичност се пази ревниво дори и от служителите във високите ешелони на Мосад и АМАН. През изминалите две години на Ети не й се наложи дори да стъпи в Главната квартира. Разпитваха я и разговаряха с нея само насаме и извън сградата.
Тя беше успяла да напъха Богенхаузен някъде в дълбините на ума си. След това беше участвала под дълбоко прикритие в три дълги операции и това също бе помогнало. Но не беше необходимо много, за да се върнат мислите й към онази скръбна зима в Мюнхен. Хари Вебер беше мъртъв. Искаше й се да забрави Мюнхен, но никога нямаше да забрави Цвика Пърлман, нито пък някой от бойните си другари. И най-вече никога не би могла да забрави Ейтан Екщайн.
Ейтан. Той скоро щеше да пристигне. Истинското име на Ети беше Тамар Шошани и тя се опитваше да свикне отново с него, с начина, по който го произнасяха хората, с леката изненада, когато някоя съученичка я повикаше на улицата. Сега обаче щеше да дойде Ейтан, да я нарича Ети и целия цикъл от потиснати емоции да се завърти отново.
Във всяка друга дейност, ако бяха колеги в което и да било друго държавно учреждение или гражданска фирма, Тамар Шошани и Ейтан Екщайн накрая със сигурност щяха да се оженят. Макар вероятно да е вярно, че противоположностите се привличат, има милиони двойки, чийто съюз доказва обратното. Ейтан и Тамар имаха много общи черти. И двамата бяха с еднакъв тен и цвят на косата, имаха сходен темперамент и бяха от германски произход. И двамата притежаваха цинично чувство за хумор и можеха да продължават да работят дори и под силен психологически натиск. И двамата веднага усетиха взаимното привличане, но в израелската разузнавателна общност съществуват суперстроги правила, които не могат да бъдат нарушавани. На оперативните агенти независимо от обстоятелствата беше забранено да имат връзки помежду си. Агентите бяха поощрявани да си създават връзки с помощния персонал, дори и „да се женят вътре в семейството“, което облекчава много напрежението от спазването на тайни в дома. Но двама оперативни агенти? Никога! Това би предизвикало напрежение, разсейване и дори опасна уязвимост, ако случайно някой от двамата бъде взет за заложник или изпадне в друга опасност.
Ейтан и Тамар знаеха правилата и много внимаваха да се държат на дистанция. Имаха само една възможност — да напуснат АМАН, за да могат да се оженят. Но по онова време никой от двамата не беше готов на подобна стъпка. Само веднъж, по време на мисия в Северна Африка, те бяха спали заедно. Това остана тяхната най-дълбоко пазена тайна. Скоро след това по време на изследвания с детектора на лъжата иглата на уреда на Тамар беше подскочила рязко, когато споменаха името на Ейтан Екщайн. Тамар каза на Бени Баум, че ако започнат да я разпитват по този въпрос, ще трябва да я уволнят. Затова въпросите бяха преработени и тестът проведен повторно, без този път да се споменава името на груповия й ръководител.
Докато Ейтан лежеше в гипс в „Асаф А-Рофе“, Тамар на няколко пъти се съблазняваше да напусне текущата си мисия и да се върне завинаги в Израел независимо от професионалните последици. Но се въздържа, а когато започна да проучва възможностите, Симона беше заела твърдо мястото си и вече беше късно.