— За да останат по домовете си други хора. За да не се сгъсти движението по улиците.
— Копеле.
— Да не говорим за това, Лейла. — Такива открити, невнимателни разговори за целите му караха Камил да се чувства притеснен. Мисията му едва беше започнала.
— Ако някой те следи, скъпи, ако вече са те проследили, то ти така или иначе до обяд ще си мъртъв — каза Лейла, възбудена от опасността. — Така че няма значение.
— Колко мразя сантименталните жени — изсмя се Амар и остави пистолета на креслото. — Трябва да се облека.
— Толкова скоро? — възмути се Лейла, отхвърли косата от лицето си и се посмъкна надолу в леглото. — Още е рано.
— Не бива да изпускам възможността — каза той.
— За какво? — Тя знаеше, че не бива да пита, но просто го дразнеше.
— За чая и кифличките.
Лейла не обърна внимание на отговора му, а протегна тънките си, силни пръсти.
— Тогава ме целуни. Преди да се обръснеш.
Капан. Амар се усмихна. Целувката с Лейла неизбежно завършваше с двучасова борба под чаршафите. Той се приближи до нея, решен да не се предава. Взе ръката й и я задържа встрани от тялото си, наведе се и докосна устните й. Тя вдигна брадичка и хвана устните му със своите, а после посегна към свободната му ръка и я постави върху гърдите си. Издигна се нагоре към него.
Той успя да се измъкне. Очите на Лейла вече се бяха разширили, дишането й се ускори от няколкото страстни секунди.
— Ти си дявол — каза Амар.
— А ти боготвориш Сатаната. — Лейла продължаваше да го държи за халата. Той отстрани ръката й и я целуна. След това се отдалечи бързо.
— Да — отговори той. — Понякога го боготворя. — Заобиколи леглото и приближи малък шкаф. Започна да избира дрехи и междувременно съблече халата, подготвяйки се за бръснене и душ. Лейла се поизправи, подпряна върху лактите си.
— Амар, толкова време мина… — За пръв път през тези три дни гласът й прозвуча умолително. — И отново ще сме разделени за дълго. Познавам те добре и съм сигурна, че е така.
Той не си направи труда да я лъже.
— Така е.
— Тогава не ми отказвай. — Сега в гласа й прозвуча изискване. — Поне това заслужавам от теб. Господ знае, че ти не си живял като отшелник през цялото това време.
Не беше й казал за Рина и никога не би споменал Катя. За какво? Но пък тя беше права. Беше се посветил цялостно на каузата си и беше отдал голяма част от себе си на друга жена. Какво би могъл да даде на Лейла освен колкото е възможно повече плътска любов? Той свали чифт дънки от закачалката и изпразни джобовете им от излишните вещи. Реши да я накара да се откаже от желанието си, като й спретне малък скандал.
— Предполагам, че и ти не си била монахиня през цялото това време.
— Когато се чуках с някого — отвърна веднага тя, — мислех само за теб. Те бяха ужасни. С удоволствие бих използвала краставици вместо тях, ако не бяха толкова студени.
Камил се изсмя. Лейла беше толкова откровена, открита. Беше наполовина палестинка и наполовина италианка. Може да се каже, експлозивна комбинация. Често си мислеше, че нормалната температура на кръвта й сигурно надхвърля петдесет градуса.
— Нямаше нужда да си толкова откровена — каза той, докато избираше обикновена трикотажна риза и израелски „Дюбон“ — зимно военно яке, употребявано в израелската армия.
— Амар. — Гласът на Лейла измърка откъм леглото. Камил се опита да не й обърне внимание. Тя го повика отново. — Амар!
Той се извърна да каже нещо. Но гласът заседна в гърлото му.
Завивката беше отметната встрани. Лейла лежеше там, подпряна върху възглавниците с извит гръб. Тъмната й кожа блестеше в полумрака като намазано маслиново дърво. Гърдите бяха притиснати между горната част на ръцете й, а почти черните им зърна стърчаха. Единият й крак беше изпънат, а другия свит в коляното и вдигнат настрани. Тя се опипваше с длани и го канеше, а тъмните й очи бяха изпълнени с влага, докато го гледаше, прехапала леко долната си устна.
Тя представляваше мощен електромагнит. А той беше само прах от железни стърготини. Отпусна халата си, приближи я, скочи в леглото и се спусна отгоре й като божествен стълб, открил тайния си отвор. Тя застена гласно. Звук, изпълнен с удоволствие, мъка и страх, сплетени в едно. Стисна силно задните му части и заби нокти в кожата му, докато той извика.
— Нарани ме, за да имам с какво да те помня — изстена Лейла.
Амар се подчини.
Серж Самал изпитваше леката мъка, която не беше го тревожила от години. Носталгия.
Всъщност не я разбираше. Беше роден в Европа, по-точно в Париж, и още като младеж беше пътувал много, щом уроците и финансите му позволяваха. Серж говореше свободно като матерни пет езика и имаше способността да възприема като хамелеон жестовете и навиците на заобикалящите го местни хора. Можеше бързо да се почувства свободен и в най-космополитните и шовинистични столици — Бон, Рим, Женева, Виена, Лондон. Затова не разбираше защо внезапно толкова страда за провинциалния начин на живот в Тел Авив.