Серж внезапно зави наляво на пресечката с „Бленхайм“. Шумът намаля веднага. Тук сградите бяха по-ниски, улицата по-тиха и тротоарът покрит с тентите на магазини и кафенета.
Камил трябваше да действа сега. Не знаеше колко скоро ще стигнат в оживеното кафене. Той забеляза малка витрина. Върху стъклената врата беше залепена реклама на голяма цигара „Кемъл“, а зад прозорците се виждаха подредени нависоко кашони. Той спря.
— Хей! — извика Камил.
Серж спря и се обърна.
— Цигари! — посочи с пръст Камил към магазинчето и бързо слезе по трите циментови стъпала.
При вратата се обади звънче, когато той я отвори и влезе в полутъмното помещение. Магазинчето беше съвсем малко, а натрупаните кашони го правеха да прилича по-скоро на склад, отколкото на квартална бакалничка. Чак до щанда се точеха кашони с детски памперси, сапун за пране и тоалетна хартия. Върху олющеното дърво на щанда имаше стар касов апарат до кошница с бонбони. Собственикът беше индиец с тъмносин тюрбан. Зад него стената беше опасана с рафтове, натъпкани с цигари, тютюн, евтини лули и презервативи.
Собственикът погледна Камил в очакване клиентът да изтърси капките дъжд от якето си върху циментовия под.
— Добре дошли — усмихна се той. — Силно ли вали?
Камил отвърна едва с полуусмивка.
— Доста — каза той, докато свали ципа на якето си до средата и отметна качулката върху гърба си. Сърцето се блъскаше в гърдите му, дишаше задъхано, но не от подтичването под дъжда. Ръцете му бяха хлъзгави и той ги изтри в дънките отзад на бедрата, където дъждът не беше ги измокрил.
Серж надникна през вратата. После влезе, затвори вратата, каза „здрасти“ и разтърси рамене. Свали шапката от главата си и я тръсна няколко пъти в крака си. После приглади назад косата си и отново нахлупи шапката.
Камил го погледна усмихнат. Поклати глава към дъжда навън. Серж огледа магазинчето, а после приближи щанда. Мина покрай Камил към рафта с цигарите.
— Каква марка? — попита Серж, без да се обърне.
— „Кемъл“ — каза Камил и бръкна под якето си за своя „Макаров“.
Дулото със заглушителя заяде за миг в колана му, но той го издърпа грубо. Заглушителят не беше от обикновения тип, а по-скоро малък, прикрепен към дулото на пистолета с изпъната към предпазителя пружина. Той не можеше да заглуши напълно оръжието, но гърмежът нямаше да се чуе поради пляскането на дъжда навън.
Главата на Серж започна да се извръща, а устните му да се разтварят да каже нещо.
Камил постави лявата си ръка върху гърба на Серж и го бутна с всичка сила, докато сваляше предпазителя с десния си палец.
Тялото на Серж отвърна инстинктивно, поради дългите години на тренировки. Той се подпря с рамо на щанда и без дори да се спре, за да обмисли ситуацията, съзнавайки, че в това положение не може да бъде достатъчно бърз, бръкна под якето си, стисна дръжката на беретата и се извърна.
Беше прав. Не се оказа достатъчно бърз.
Камил протегна ръката с пистолета и го застреля с един куршум над дясното око.
Главата на Серж се отметна към лявото рамо, като че беше ударен с бейзболна бухалка. Шапката му изчезна заедно с кръвта и парченцата кости, гърбът му се блъсна в щанда и той падна на пода. Не се чу ответен изстрел. Беретата не успя да излезе от кобура си.
Камил погледна надолу. Нямаше нужда да проверява за признаци на живот. Остана един миг изправен, с разширени като на бик ноздри.
— Това беше заради Джамайел — прошепна той.
После вдигна глава. Пистолетът „Макаров“ още си беше там, в протегнатата му ръка, а вдясно от дулото, индиецът собственик стоеше зад щанда със затворени очи. Кафявите му длани бяха прилепени, а брадата му трепереше. Молеше се. Дясната страна на тъмната му вълнена риза беше изцапана с кръв.
— Парите, моля — каза Камил.
Индиецът като че не го чу.
— Парите — малко по-високо каза Камил.
Индиецът внезапно се събуди от шока. С треперещи пръсти той дръпна ръчката на касата и чекмеджето й се отвори със звън. Пръстите му събраха бързо всички банкноти, но кой знае защо собственикът започна да ги подрежда по стойност, което вероятно правеше ежедневно, преди да ги внесе в банката.
Камил протегна ръка и взе банкнотите. Прибра ги в джоба си.
Не му се искаше да застреля собственика на магазинчето. Никак, никак не му се искаше. Но мисията му едва беше започнала и той напълно съзнаваше, че ако не действа, само след часове точното описание на външността му ще се разпространи по факса из цяла Европа. А после цялото му обучение, цялата му работа няма да струва и пукната пара.