Веднъж беше тренирал заедно с ирландски терорист, чиято любима фраза сега звънеше в ушите му: „Ако оставиш и един свидетел… гледай това да си ти.“
Той успокои дишането си и заговори със спокоен, равен глас.
— Молитвата е възхитително нещо.
Индиецът вдигна очи. Те блестяха.
— Моля? — идва успя да изрече той.
— Уважавам набожните хора — каза Камил.
Собственикът веднага затвори очи, прилепи пръсти и започна да се моли на бога си.
Камил протегна пистолета, застреля мъжа в сърцето и излезе от магазина още преди тялото му да е паднало на пода.
5.
Йерусалим
Два дни по-късно
Черният фиат-панда на Ейтан изкачи дългия наклон на шосето, който минаваше между скалистите върхове и извисяващите се борове на Шар Агаи. Карбураторът й дишаше дълбоко хладния утринен въздух и двигателят като че ли бръмчеше от удоволствие пред перспективата да напусне задушния Тел Авив и да се потопи в по-чистата атмосфера на йерусалимските планини. Когато наклонът се увеличи, Ейтан превключи от четвърта на трета скорост и натисна газта до ламарината, като че ли намаляването на скоростта заплашваше да развали толкова рядко изпитваното напоследък добро настроение.
Той свали стъклото на колата, за да изпълни купето с приятното ухание на борови иглички. После запали цигара и включи радиото толкова силно, че Шломо Арци направо го оглуши. Затропа по кормилото в такт с разтворените си длани. Остра болка прониза ръцете му и той бързо ги дръпна от кормилото. После се засмя и бързо се опомни. Този път затропа само с пръсти, за да не дразни раните по дланите си.
Ръцете му бяха окървавени, гърбът го болеше, а кракът му пулсираше, но това нямаше значение. Защото след пет изтощителни и унизителни урока по крав-мага, тази сутрин в „Уингейт“ Ейтан най-после победи Боаз.
Беше идеалният повод за начало на тридесет и третия му рожден ден.
Вече повече от две седмици Боаз учеше Ейтан на една-единствена техника — невъоръжена отбрана срещу въоръжен противник. Успешното изпълнение на упражнението изисква светкавична скорост и пълно психологическо съсредоточаване. В повечето други бойни изкуства то не би било показано на ученика, преди да бъдат докарани до перфектност основните отбранителни движения. Но както при всички израелски бойни техники, тук никой не преподава с търпение, формализъм или естетика. Освен това Боаз беше сигурен, че ако Ейтан успее да го обезоръжи, това ще повиши невероятно самочувствието му.
Основната идея на крав-мага е проста — няма два мозъка на света, които да действат еднакво. Винаги има разлика, макар и в милисекунди, между нападателното движение и отбранителния контраудар. Затова, ако те заплашват със заредено оръжие, ти можеш да обезоръжиш нападателя си, преди мозъкът му да изкомандва дръпването на спусъка.
И все пак успехът изисква дълги дни мъчителни тренировки.
Те започваха с любимите на Боаз упражнения на рефлексите, застанали боси по тениски и военни панталони, лице в лице, на един метър разстояние, върху плажа до плаца с препятствията. Боаз вдигаше масивните си ръце напред, прилепил мазолестите си длани, насочил пръсти към гърдите на Ейтан. Ейтан държеше ръцете си отстрани на тялото, докосвайки шевовете на панталона си с пръсти.
Задачата на Ейтан беше просто да удари ръцете на Боаз с една от своите, преди инструкторът да е дръпнал спусъка. Първоначално Боаз позволи на ученика си да го докосне на няколко пъти. После, когато Ейтан замахна отново, експертът по крав-мага дръпна ръце и Екщайн се завъртя от силата на несполучливия си опит.
— Не улучи — каза Боаз.
— Наказание.
— Моля?
— Протегни ръце и прилепи длани като мен.
Ейтан се подчини, а Боаз вдигна дясната си ръка и удари странично дланите на Ейтан с такава сила, че очите му се насълзиха.
— Несполуката си има цена — каза инструкторът, докато Ейтан си поемаше дъх от болката. — Тук не ти е фитнес-център.
Ейтан не сполучи при следващите девет опита и скоро ръцете му бяха червени като сурово месо от наказателните удари, а потта течеше по устните му. На десетия опит той отново не сполучи, защото Боаз просто свали ръцете си надолу. Екщайн протегна треперещите си длани за наказание, но този път видя направо звезди по пладне, защото Боаз го цапардоса здраво по лицето, запращайки го на земята. Ейтан се стовари като дъска.
— Стани — викна инструкторът. Ейтан си остана легнал, като псуваше Бен-Цион на майка, на сестри и така нататък, а капитан Хайнц на първородно дете, в случай че някога се случи подобна генетична катастрофа. Боаз поклати глава. — А какви, мислиш, ще бъдат резултатите, когато пред теб има пистолет?