— Добро утро — каза Екщайн с все така весел глас. — Какъв е поводът? — Бени Баум рядко разрешаваше на служителите да взимат почивката си заедно.
Яблоковски, компютърният спец, започна да бърше очилата си.
— Добро утро, Ейтан. Бени остави съобщение за теб. Да се качиш направо в кабинета на Ицик.
— Добре. — Ейтан продължи по коридора. „Само ще да е нещо хубаво — каза си той, борейки се да запази настроението си. — Не съм направил никаква грешка, не съм си отварял устата цели две седмици. Дори не съм споменавал секретен доклад. Даже и пред Бени. Само нещо хубаво ще да е.“
Обаче всички сигнали сочеха тъкмо обратното. Опита да си подсвирква, докато вървеше, вече прикривайки съвсем добре накуцването. Но се почувства като човек, повикан да прибере жена си след лека операция, когото сестрите и докторите посрещат с извърнати глави и виновни изражения.
В „Личен състав“ нямаше никого. Той остави куфарчето си и тръгна вече забързано. Изкачването до третия етаж беше мъчително. Охраната веднага го пусна и Екщайн спря пред вратата на кабинета на Ицик Бен-Цион, за да се стегне за миг. Отвътре се чуваха приглушени гласове.
Ейтан отвори вратата и влезе. Разговорът веднага замлъкна. Настъпи пълна тишина. Той се огледа.
Влизаше за пръв път след преместването си в Йерусалим в личния кабинет на Бен-Цион. Помещението беше впечатляващо. Много голямо, почти колкото половината от заседателната зала. Бюрото на Ицик беше гигантски махагонов паметник от времето на британския мандат, намиращ се в южната част близо до прозорците. Беше покрито с досиета и оперативни заповеди. До по-близката стена имаше дълго канапе и ниска масичка с няколко стола. Израелската армия не раздава медали. Успехите в кариерата на офицера се отбелязват с плакети и статуетки, подарени им от войниците или командирите им. В единия ъгъл имаше стъклена масичка, затрупана с такива трофеи. Приличаше на шахматна масичка за гиганти. Едната стена беше покрита с още такива дървени и месингови награди, надписани със завоалирани комплименти като: „С признание — от началника на Генералния щаб“. Имаше също и поставени в рамки снимки на Бен-Цион с всеки от известните политици, като се започне от времето на Голда Меир, както и няколко снимки с неизвестни, сериозни мъже и жени. Всички бяха поставени върху коркови подложки и забодени с цветни кабърчета и малки лентички.
В кабинета нямаше нито една полица за книги. Полковникът не четеше историята. Той я правеше.
Самият Бен-Цион седеше върху ръба на бюрото си. Дългите му крака докосваха пода. Той отпи от кафето си и се загледа в Екщайн. Бени Баум също беше в стаята заедно с Дани Романо, изглеждащата като матрона Силвия от отдел „Шифри и прехващане“ и един мъж на име Ури Бадаш, за когото Ейтан знаеше, че е офицер от „Шабак“. Хайнц също беше тук и Ейтан очакваше той веднага да скочи и да го изблъска през вратата. Но злобният капитан остана мълчаливо седнал на стола си. Осцилаторите върху прозорците шумоляха. А отвън пулсираше Йерусалим.
Начинът, по който го гледаха, накара сърцето на Ейтан да трепне. В главата му зазвуча тревожен звън. Усети как подутите му длани започнаха да се потят и да треперят. Бени бързо се приближи до него и го прегърна през рамо. Поведе го към канапето.
— Седни, Ейтан — каза Бени.
— Симона ли? — прошепна бързо Ейтан, стягайки нервите си за ужасния отговор. Не можеше да понесе подобна новина да му бъде съобщена по такъв начин, но трябваше да я знае. Веднага. Затова стисна очи и наостри слух, когато Бени го хвана за ръката и изрече остро:
— Не. Не е жена ти.
Ейтан седна. Внезапно почувства облекчение, но страхът продължи да го стяга. Бени седна до него. Съвсем наблизо.
— Кажи му, за Бога! — възкликна Хайнц и скочи от стола си.
— Млък — извърна се Романо към неприятния офицер.
— Ури — отекна дебелия глас на Бен-Цион, който се обърна към човека от ДСС. — Ако обичаш, осведоми ни отново.
Мургавият мускулест агент на „Шабак“ се обърна към Екщайн, който го погледна като затворник, очакващ присъдата.
— В петък през нощта — започна Ури — лондонската полиция е открила тялото на Серж Самал в малко магазинче в Кенсингтън. Бил е прострелян веднъж в главата от упор заедно със собственика, който е бил застрелян в сърцето. Касата е била опразнена. Няма свидетели и още не сме получили лабораторните изследвания.
Ейтан продължи да гледа човека от ДСС. Даже не мигаше. Не можеше да помръдне.