Вярно. Мечтата на Амар, може би фантазията, която го беше поддържала, беше да се завърне като герой в родния си град. Той отново да бъде палестински град и в идеалния случай той да бъде негов мухтар и всички грехове на баща му да бъдат изтрити от паметта на хората.
— Е, ако този човек остане жив, то твоята мечта ще умре — съвсем спокойно каза Козов. — Ти си мислиш, че той е радикален хардлайнер като Бегин, нали? Да, ама Бегин се разбра със Садат. А сега този човек е готов да постигне съгласие с Арафат.
Внезапно Амар отново стана внимателен. Заслуша се. Изплува от самосъжалението.
— Да — продължи Козов. — Ние разполагаме с копие на плана благодарение на един служител на американския Държавен департамент във Виена. Планът предвижда международна мирна конференция, избори на Западния бряг, бърза автономия, а после отстъпване на определени части от Юдея и Самария на Арафат и хората му. Да, Асуан, Арафат ще се продаде в замяна на завръщането си у дома, където да изживее продажния си живот като министър-председател на новата Палестинска държава. Но нито един палестинец няма да се завърне в дома си в Хайфа или в Яфа. А Витлеем, скъпи ми приятелю, ще остане откъм израелската страна на границите.
Забелязал изненадания и недоверчив поглед на Камил, Козов завърши речта си.
— Да, това е истината. А сега, няма да те обиждам повече, като се правя, че съветското ми сърце гори за палестинската кауза. Твоите действия ще накарат онези израелци, дето се правят на по католици от папата, да нанесат ответен удар. Нашата система за дезинформация ще разпространи слух за опит за преврат от страна на израелски хардлайнери. Това, разбира се, ще предизвика тотален провал на коалиционното им правителство и ще разруши плановете за създаването на тази недоносена палестинска държавица. Тогава ние бързо ще накараме сирийците и иракчаните да сложат началото на последния военен удар, което те могат да сторят само с наша помощ и под наше ръководство, като се има предвид колко много се мразят помежду си. Но Асад и Хюсеин няма да устоят на подобна възможност. Израелците ще го загазят яко и ние отново ще бъдем вътре в играта.
Козов зачака някакъв отговор. Някаква реакция. Но такава не последва. Амар само го гледаше.
— Искаш ли да си идеш у дома, Асуан?
— Иска ми се да те убия.
Козов преглътна с усилие.
— Можеш да застреляш пощальона — каза той. — Но съобщението няма да изтриеш. — Сега осъзна колко опасна е тази среща. Беше виждал как се справя Камил в ръкопашния бой. На арабина дори не му трябваше пистолет. Козов не знаеше дали Камил се е хванал на лъжата. Майорът беше длъжен да вярва, че предишните им взаимоотношения ще му помогнат да изпълни задачата си. Защото изобщо не съществуваше предстоящо споразумение между онзи дребен, вманиачен евреин и Ясер Арафат. Това беше просто измислица, с която да се подхрани яростта на Камил, опакована с чувство на идеалистичен национализъм. Иначе всичко беше много, много по-просто.
Камил ще убие министър-председателя, а самият Камил ще умре веднага след това. Мъртвият Камил ще бъде „разкрит“ като сирийски агент и израелският тигър ще се нахвърли веднага за мъст отвъд Голан. Напоследък Дамаск се държи твърде студено с руския си кръстник. Но как ще се сгорещят чувствата, когато Москва се намеси за пореден път да спасява задника на Сирия! Афганистан е загубен, Иран се държи като подивяла кобила, в целия Източен блок се надига вулкан. Политбюро става все по-немощно, но поне Първо главно управление разбира добре, че Москва трябва да възвърне победно позициите си в Средния изток.
Дори и ако опитът на Камил не успее, КГБ пак ще го издаде на Мосад като финансиран от Сирия шпионин. С надеждата да бъдат постигнати някакви резултати. Москва всъщност нищо не би могла да загуби. Независимо какво ще се случи с Камил.
Но виждайки горящия поглед на Камил, Козов никак не беше сигурен, че изобщо ще бъде жив след тази среща. Стар е вече за оперативен работник. Наближава петдесетте. Закле се пред себе си, че след тази среща ще се пенсионира, ще заживее в скромната си дача и ще прекара остатъка от живота си, като се отдаде на почивка и риболов на брега на Черно море.
— Асуан — заговори отново Козов с внимателен, успокоителен тон. — Искам ти…
— Млъкни, моля те, майоре — отново заговори на английски Амар. — Трябва да помисля.
Козов седна мълчаливо, а Камил се изправи и отново се заразхожда из купето. В един момент арабинът протегна ръка, но само се подпря на стената, за да запази равновесие от силното поклащане на влака. Някъде далеч напред локомотивът изсвири като кораб в гъста мъгла.