Намери бръснарницата в другия край на „Променадеплац“. Беше претъпкана, но Екщайн имаше късмет, когато бръснарят изтърси мръсния пешкир, след като беше обръснал едно момче почти до кожа. Момчето стана, погледна в огледалото, почеса се по темето и каза:
— Да! Харесвам се!
Двамата му приятели се изсмяха и го забутаха, докато той даваше бакшиш на бръснаря.
Екщайн се чувстваше като зебра на виенския хиподрум, тъй като клиентелата тук беше поне с десетина години по-млада от него и изобщо не му помагаше да се почувства по-удобно. Момичетата се кикотеха, а младежите открито се подиграваха на „дядката“. Ейтан само се усмихна и тръгна към свободния бръснарски стол.
Бръснарят беше над четиридесетгодишен, но облечен в съответствие с настоящата мода в черни кожени панталони и измачкана тениска. Ако клиентите му бъдеха извънземни, сигурно би облякъл и скафандър.
— Заповядайте, господине. — Бръснарят застана до стола леко притеснен. — Не знам дали ще мога да ви услужа. — Явно не можеше да си позволи да направи обикновена прическа.
— О, сигурен съм, че ще можеш — каза Екщайн, докато сядаше. — Искам косата си къса и щръкнала.
Бръснарят остана неподвижно замръзнал.
— Моля?
— Да — продължи да се усмихва Екщайн. Наведе се и бутна торбата с покупките си под щанда с огледалото. — Гледай сега. От десет години жена ми ме кара да си сменя прическата. „За Бога, Йохан — казва тя. — Писна ми от тази тъпа прическа. Нали искаш аз да се обличам секси? — вика тя. — Е, аз се обличам секси. Искаш да ходя на токчета, и аз нося токчета.“ — Имитираше много добре гърления, секси глас на „жена си“. С баварски акцент.
Бръснарят започна да се усмихва, разбрал ролята си в цялата работа.
— Така че аз си рекох — Екщайн удари по облегалката за ръката. — Да й дам каквото иска, а?
— Да! — извика някакво момиче с щръкнали, сини бодли на главата си, седнало в един от столовете. — Дай й каквото иска!
— Да! — подкрепи я един младеж. — Дай й го! — Приятелите му избухнаха в смях от двусмислицата.
— Е? — каза Екщайн.
— Е? — Бръснарят взе електрическата бръсначка със смях. — Къса и щръкнала, нали?
— И руса.
— Че ти и без това си рус.
— По-руса — каза Екщайн и затвори очи, готов за манипулацията.
Той се върна пеша във „Вюртембергер Хоф“ със сламената шапка, поставена здраво върху главата. Отиде направо към асансьорите и оттам в стаята си. Затвори и заключи вратата, провери гардероба и банята по навик. После съблече дрехите си и изпразни всички джобове. Подреди документите върху кафявата покривка на леглото.
Изсипа съдържанието на торбата с покупки и разгъна новото яке върху пода като току-що убито животно, готово за дране. С късия стоманен нож разпори зелената подплата на петнадесет сантиметра в горната част отляво на ципа. Взе израелския си паспорт, личната карта, шофьорската книжка и няколкото израелски банкноти и ги пъхна под подплатата. После заши здраво разпорената подплата на място със зелен конец от комплекта за шиене.
Извади черна тениска от чантата си и разряза три прореза на гърдите. Извади също така чифт черни маратонки „Адидас“ и тъмни очила „Рей Бан“ с метални рамки.
Пет минути по-късно застана пред високото огледало на вратата на банята.
Отражението му беше застрашително черно от маратонките и дънките до якето. Щръкналата му руса коса изпъкваше върху йерусалимския тен на лицето, а с очилата си заприлича на образ от филм с Мел Гибсън, чието заглавие не може да си спомни.
Марките, германският паспорт и документи намериха място в различни джобове на новия му костюм. Сламената шапка, празният портфейл и вестниците попаднаха в пластмасовата торба за боклук, която пъхна под леглото. Предполагаше, че никой няма да чисти отдолу поне седмица.
Изпразни личната си чанта, пренареди малкото си бельо и го прибра в раницата. Имаше достатъчно дрехи, за да се превърне отново в себе си — ако намери на подходящото място малко боя за коса. Празната чанта се побра чудесно в най-тъмния ъгъл на празния гардероб.
Накрая той разкъса кафявия плик от сейфа си. Хартията беше мазна, тъй като беретата беше напъхана в чорап, добре напоен с оръжейно масло. После я прибра в кобур, предназначен за закачане на кръста. В пистолета имаше цял пълнител, а до кобура беше поставен втори.