Докато хората от изпълнителния екип бързаха да заемат позициите си за първия етап, Камил продължи да кара. Сега, чак до началото на втория етап, освен ако не направеше нещо напълно неочаквано, нямаше да има повече съобщения от наблюдателите до Шмид.
На ъгъла пред Площада на правосъдието един мъж на средна възраст разхождаше треперещата си немска овчарка. Той погледна БМВ-то, което пресече „Карлсплац“, но това не го разтревожи. Широката двупосочна „Зоненщрасе“ беше с разделени платна и оттук можеше да се минава само в едната посока. При „Шванталер“ Камил трябваше да направи обратен завой, да пресече трамвайната линия и да се върне обратно, ако наистина е тръгнал към „Щахус“. Мъжът пресече до широката разделителна ивица в средата на „Зоненщрасе“. Кучето му като да беше по-щастливо под високите дървета, макар да бяха потъмнели от зимната влага и от клоните им да капеше вода. Мъжът застана загледан към големия знак на „Мерцедес Бенц“, поставен върху овалната пететажна каменна административна сграда, намираща се на северната страна на площада. Гледаше като замечтан луксозното возило, макар всъщност да броеше безкрайните секунди.
Когато черното 316 мина покрай него в обратна посока, той се усмихна и се наведе, за да погали ухиления си четириног другар.
През изминалите четири дни Камил идваше от хотела си в „Щахус“. Понякога правеше сложни обиколки през стария град, но винаги пристигаше все на същото място. Дори и през зимата „Щахус“ е едно от най-оживените места в Европа. Под нивото на площада е издълбан голям кръгъл фонтан, около който стотици кранове извисяват белите си водни пръсти към централния гейзер. Откъм северната и югоизточната страна на каменния площад се издигат две масивни полукръгли бизнес-сгради с непривлекателен жълтеникав цвят.
Основният вход към „Щахус“ е откъм изток, под сивите, средновековни арки на „Карлстор“, които приличат на вход към замък, ограден с воден ров. Под „Щахус“ се намира огромна магазинна и пешеходна площ, до които се достига по широко стълбище и ескалатори, откъдето може да се направи връзка с трамваите и гарата на метрото.
Точно в този подземен свят беше слизал Камил всеки ден. Един от многото магазини долу беше бижутерски, но само по име. Собственикът му се наричаше Фридрих Харт, но това всъщност беше Хорст Шмитер, старши разузнавач на „Фракция Червена армия“, обикновено наричана „Бандата Баадер-Майнхоф“. Явно Камил имаше някаква интересна работа с Шмитер, но що се отнася до персонала на „Флейта“, за момента тази информация беше ненужна.
През първите два дни, след като беше прекарал няколко часа при Шмитер, Камил беше ходил да посещава една жена в Богенхаузен. С тази жена се виждаше от време на време вече цяла година, а от външния й вид — руса коса, едри гърди и стройна фигура — бяха приели, че връзката е на сексуална основа. Върху нея се осъществяваше доста слабо наблюдение, без каквато и да било електронна техника. Вчера тя беше ходила извън града на гости на някаква приятелка във Фрайзинг. Днес си беше вкъщи и имаше надежда апетитите на Камил да го доведат при нея след двудневно прекъсване.
Наблюдателят и кучето му гледаха, докато БМВ-то на Камил мина покрай „Хипобанк“ в северния ъгъл на „Щахус“. Колата влезе в подземния паркинг. Наблюдателят знаеше, че там колите се поемат от служители на паркинга, така че Обектът, чието име и работа не му бяха известни, скоро ще се появи. Той изчака да се разредят колите по „Зоненщрасе“ и бързо пресече заедно с кучето си. Дъждът беше намалял до леден ръмеж и той седна върху една от големите каменни пейки до фонтана. Започна да си играе с кучето, което весело отвръщаше на галенето зад ушите и късите подсвирквания на господаря си.
Този наблюдател не беше аматьор. В младостта си беше работил за британското разузнаване. По време на Втората световна война беше дълбоко прикрит агент в Берлин. Макар и отдавна пенсиониран, през последните десет години „Йохан“ беше изпълнявал тринадесет кратки, но важни задачи за Ханс-Дитер Шмид. Имаше богат опит в проследяването по улици и можеше да „наблюдава“ обект почти без да го поглежда.
Камил се появи откъм паркинга и пресече „Карлсплац“, използвайки чадъра си като бастун. Йохан беше уверен, че Камил върви към стълбите, водещи към подземните магазини. След миг ролята му щеше да приключи — още една чиста работа, вписана в стария дневник, който съставяше в ума си.
Но Камил направи рязък завой наляво и се насочи право към арките на „Карлстор“.
Йохан продължи да си играе с кучето, но примигна под дъжда, докато гледаше отдалечаващия се гръб на Камил. Обектът минаваше под голямата реклама на „Цайс“ в източната страна на площада и се насочваше към безкрайната шир на пешеходната зона на „Нойхаузерщрасе“, където би могъл да изчезне за половин минута.