За разлика от тази на идола му, службата на Томас в западногерманската армия била съвсем обикновена. Когато се уволнил, постъпил на работа като пощенски чиновник в Мюнхен и изпълвал дългите си дни с фантазии за екзотични места и възбуждащи приключения.
Фракция „Червена армия“ била идеалната почва за такъв самотен, объркан младеж и макар Томас всъщност да нямал политически убеждения, той се присъединил към екстремистката организация в групата на Баадер-Майнхоф, като начин да намери някакво самоопределение. Скоро станало ясно, че той не е човек на действието, но че има талант към фактите и сметките. Така станал касиер на ФЧА за цяла Бавария.
За западните разузнавателни агенции проникването във ФЧА не беше лесно. Терористите бяха разделени на малки групи, много затворени, подозрителни и невероятно жестоки. Британски, френски и американски агенти бяха осакатени или убити в опитите си да проникнат. Германското контраразузнаване имаше някакъв успех, но ревниво пазеше плодовете на пробива си. Израелците винаги са се опитвали първо да привлекат на своя страна член на вражеска групировка, преди да рискуват главата на оперативен работник. Така те бяха открили Томас Скорцени и го „убедиха“ да играе двойна игра.
Това беше идея на Бени Баум, която възникна в резултат на чиста случайност.
В началото на шестдесетте години бивши нацистки учени помагаха на египтяните да създадат стратегически ракети, които да използват против Тел Авив. По онова време Баум беше млад оперативен агент на Мосад и той даде идеята да се свържат с известния Ото Скорцени в скривалището му в Испания. Използвайки идентичността на Ханс-Дитер Шмид за първи път, роденият в Германия Баум се яви пред портата на вилата на Скорцени. Бени трябваше да използва „фалшив флаг“, представяйки се за офицер от разузнаването на НАТО. Но още като млад агент Баум често нарушаваше правилата и се доверяваше на инстинкта си. Той хванал бика за рогата, заявил, че е служител на израелското разузнаване и че се нуждае от помощта на Скорцени.
Полковникът, който уважавал единствено безразсъдната смелост и нахалство, изслушал внимателно обясненията на Шмид, който твърдял, че само Скорцени може да спре предстоящата касапница, която ще възникне от разработваната от нацисти програма на Насър. Баум и шефовете му знаели, че единственият сериозен спор между Хитлер и Скорцени е бил по въпроса за унищожаването на евреите. След серия от срещи с нахалния млад израелски агент, той се съгласил да накара германците (някои от които вече били започнали да стават жертви на мистериозни инциденти) да се оттеглят от Кайро.
Баум държеше спомен от приключението си със Скорцени — снимка на двама им, разговарящи върху слънчевата веранда на полковника.
Затова вербуването на Томас беше просто въпрос на изнудване. Чрез германското контраразузнаване се знаеше, че Томас държи на роднинството с вече починалия „чичо“. Бени Баум просто организира случайна среща, показа на Томас снимката и скромно заяви:
— Ото Скорцени беше, както можеш да видиш, приятел на израелското разузнаване. — След това Баум прибавил почти с извинение: — Ти твърдиш, че си негов племенник. Бихме искали да избегнем информирането на твоите другари от ФЧА, че вие и двамата, сте сътрудничили на евреите. — След това Баум посочил минаващ наблизо човек с фотоапарат, който им направил снимка „за поколенията“.
Томас нямал избор. Вече не можел да твърди пред пропалестински настроените си другари, че ги е лъгал за „чичо си“, нито пък да отрече явното снимково доказателство, че неговият герой е бил скрит ционист, а и че той самият не е по-добър. Оттогава насетне Томас се превърна в топка върху игрището на Мосад. Когато Бени премина на работа в АМАН, Томас също „се премести“. На него никога не му се доверяваха, но често го използваха.
Ейтан паркира мотоциклета на една от пресечките на улица „Леополд“ и сега се беше облегнал на един стълб, малко отстрани от Пагодата. Не си направи труда да се крие, тъй като пънкарското му облекло го правеше неузнаваем за всеки, който го е познавал преди. Наблюдаваше движението пред кафенетата на тротоара. Това тук беше като гигантска версия на „Дизенгоф“ с буквално стотици многоцветни маси, заети от туристи и местни, наслаждаващи се на слънцето и разглеждащи преминаващия отпред парад от плът. Хората се наслаждаваха жадно на бирата и на неспирния дим от преминаващи коли.