Томас пристигна с такси. Той също беше облечен с вечното си късо мотористко яке, което изглеждаше доста тъпо върху поизмачканата синя униформена риза и тъмна вратовръзка на пощенски служител. Докато Ейтан наблюдаваше, Томас свали вратовръзката и я прибра в джоба си. Не се беше променил много. Все още си беше с вълнообразната руса коса около идеално избръснатото лице с тен от салон за разхубавяване. Кафеникавите мустаци се спускаха около увисналите устни, а изморените му очи оглеждаха тревожно масите пред него.
Томас не разпозна никого и затова седна на един стол и извърна лице към улицата, като потропваше с пръсти върху металната маса и търсеше с поглед сервитьорката.
Ейтан изчака минута и се огледа дали някой не наблюдава Томас. Проследи линията от лицето на германеца до отсрещната страна на булеварда, огледа паркираните коли покрай тротоара и витрините на магазините. Нямаше очевидни „опашки“ — поне никой поканен от самия Томас. Ейтан мина през тълпата и се приближи откъм гърба му. Дръпна един стол и седна до малката, кръгла маса, докато Томас се извърна да го изгледа. Германецът се вгледа, но с нищо не показа, че го е познал.
— Как си, приятелю? — ухили му се Ейтан и вдигна огледалните слънчеви очила от очите си за миг. После отново ги пусна на мястото им.
Лицето на Томас пребледня. Постоянният му тен стана сибирски сив. Устата му зяпна, а очите подскочиха. Понечи да стане. Лявата ръка на Ейтан го сграбчи за ръкава.
— Седни, седни — каза той успокоително, макар че ръката му стисна предупредително германеца. — Току-що пристигнах.
Томас бавно се отпусна в стола си. Устата му още беше зяпнала. Дишаше като риба на сухо. Ейтан веднага извади цигарите си и му предложи. Германецът погледна пакета, вдигна очи към небето и взе една с треперещи пръсти. Ейтан му поднесе огън и сам запали една. Томас задъвка филтъра и продължи да го зяпа.
— Ти си луд, Екхард — поклати глава Томас.
— Да, така е.
— Наистина. Луд!
Ейтан се усмихна и сви рамене. Нямаше нищо против врагът да го мисли за луд. Лудостта предполага опасност, а опасността изисква предпазливост.
— В тази страна все още си търсен престъпник — каза Томас, като че ли Ейтан е забравил.
— Моля ти се — усмихна се Ейтан. — Хайде да не го обявяваме.
— Господа? — Две едри почернели гърди над бялата поизмачкана блуза се надвесиха над тях. Сервитьорката се усмихна и попита за поръчката им.
— Бира, ако обичате — каза Екщайн. — Две халби.
— Веднага. — Сервитьорката се отдалечи.
Очите на Скорцени бързо огледаха другите маси. Той се размърда в стола си.
— Това не е здравословно за мен — каза той.
— Знам — отвърна Ейтан. Бръкна в джоба си и извади предварително подготвена пачка с хиляда марки. — Позволи ми да подкрепя чувството ти за спокойствие. — Плъзна пачката до края на масата и я задържа върху бедрото на Томас.
Скорцени беше получавал толкова пъти пари, че само с един поглед можеше да прецени сумата в пачката. Той я взе, а после изпъшка, съзнавайки, че ако Екхард е довел фотограф, той току-що се е подложил на още сто години изнудване.
Бирите пристигнаха. Ейтан вдигна халбата си, чукна я в тази на Томас и отпи голяма глътка. Избърса устните си и отново се усмихна.
— Каква е тая работа, Екхард? — измърмори Скорцени. — Поправяш си грешките ли?
— Какво искаш да кажеш?
— О, я стига! — Томас удари по масата и бирата му се разплиска от халбата. Той я вдигна и пи дълго, без да спира. После избърса пяната от мустаците си. — Без игрички, нали? Да свършваме и да си отивам. Ти не си тук заради хубавото време. Какво искаш да знаеш?
— Всичко, което ти знаеш — предпазливо изрече Ейтан.
— Добре — отвърна с досада Томас. — Ще играя. — Той се наведе по-наблизо и дръпна силно от цигарата, вече малко поуспокоен от бирата. — Той е тук. Или поне беше вчера.
— Така ли? — Ейтан усети как пулсът му се ускори. Можеше и да не е този, когото искаше. Затова се опита да остане спокоен като Средиземно море през юли.
— Да. Тук е. Свърза се направо с Хорст, както го е правил винаги преди. Каза, че е отново в действие, но отказа да се видят. Такова нещо никога не е правил преди.
— И какво направи Хорст?
— Реши, че старият ти приятел не желае да му показва лицето си поради някаква сериозна причина. Но ФЧА му дължи известни услуги и той си ги поиска.
— Какви услуги?
— Чуждестранни паспорти и самолетни билети. — Томас изсумтя презрително. — Хорст и няколко от момчетата всъщност снощи празнуваха, ама без уважавания си гост. Празнуваха, като че ли самият Карлос се е върнал от мъртвите.