Той се обади на един телефон за контакт в Унтермецинг. Отговори му дебел, спокоен глас, който накара коленете му да се разтреперят. Той съобщи адреса на „Марс“ и затвори. После хвърли салфетката на улицата.
Хвана такси обратно към Централната поща, извини се, че не се чувствал добре, и отиде на паркинга да се качи на очакващия го там негов фолксваген. Не се прибра вкъщи, нито се обади на приятелката си. Потегли направо към Швейцария. С парите от Екхард и още два пъти по толкова от Камил можеше да си прекара една дълга, спокойна и благоразумна ваканция.
Ейтан се вози половин час на голямото беемве. Небето започна да потъмнява, но на него не му пукаше, че може да завали. Насочи се към „Нойхаузен“, като избираше тесни улички и алеи. Не искаше да внимава заради трафика по големите улици. Трябваше да се съсредоточи.
Стратегическият му начин на мислене се възвръщаше, но твърде бавно, като тенисните умения на добър, но отдавна изоставил спорта атлет. Главата му пулсираше от варианти.
Сигурен беше, че Скорцени играе тройна игра с него. Дава му сведения, но докладва на Камил. От друга страна, Томас може и да не е съобщил всичко на Камил, а само колкото да спаси собствената си глава. Или пък да е твърде изплашен, че да посмее да се обади на терориста. Но този вариант не изглеждаше вероятен. Страхът би подействал точно обратно.
Освен това съществува вероятност Скорцени да е блъфирал с цялата история за Грегор, знаейки какво иска да чуе Екхард, за да остане доволен. Но пък той никога не е показвал талант в занаята, а и самите факти — особено частта за Хаузер и Данцигер — бяха твърде точни.
Това доведе Ейтан до обмисляне на вероятността Скорцени да е завербуван от германското контраразузнаване или мюнхенската полиция. Възможно е той да прави клопка на Ейтан в полза на властите. Но тогава какво чакат, та не арестуваха Ейтан направо при Пагодата?
Ейтан навлезе в тясна еднопосочна уличка, наблизо до „Вендл-Дитрих“ и спря рязко. Слезе и загледа входа към уличката. Нито една кола не намали ход да завива и фактически в алеята не влезе кола цели пет минути. А след това зави една възрастна дама, стиснала здраво кормилото на ръмжащ жълт „Фиат“.
Той изпуши още една цигара и за пореден път обмисли действията си под започналия лек летен дъжд. Реши, че се опитва да избегне очевидното. Трябваше да следва инстинкта си и да се придържа към простите действия. Доколкото знаеше, Скорцени се е свързал с Камил чрез Хорст или по друг начин. Тъй като по принцип е страхлив, Скорцени по възможност отново ще се свърже с Камил и ще му предаде адреса на тайната квартира на Ейтан.
Точно това искаше Ейтан. Трябваше да действа, приемайки го за даденост.
Сега трябваше да се задвижи, при това бързо. Внезапно усети надигането на паника като рибар, чийто улов се изплъзва от въдицата. Скорцени, без да иска, насочва Камил към него, но пък той разполага с няколко оперативни възможности. Може да се свърже с АМАН, да се обади на дежурния служител в посолството. Само че ако Камил не се появи, операцията му ще се провали преди още да е започнала. Ейтан трябваше първо да заложи клопката, но не хранеше никакви илюзии, че ще успее да се справи с Камил без подкрепа. Професионализмът все още е господар на егото на терориста.
Той довърши фаса, бръкна в джоба си и преброи останалите му пари.
Пред един стар склад в Музах откри рокерската банда. Знаеше къде се събират, както всеки нюйоркчанин знае, че „Ангелите на ада“ се въртят из Ийст Вилидж.
Улицата беше задънена. От двете й страни имаше метални рампи за товари и работилници за поправка на машини. Складът в края представляваше стар гараж с големи повдигащи се с вериги врати. Пред вратата беше подредена идеална редица мотоциклети — „Триумф“, БМВ, „Сузуки“. Всички бяха насочени с кормилата напред и полегнали настрани като за последен завой преди финала. Едно момиче в черен кожен гащеризон покриваше с найлон два от мотоциклетите. Тя не погледна, когато Екщайн спря мотора си до нея, и затова той не можеше да види лицето й под купчината червена коса.
— Къде е техникът? — попита той, след като загаси двигателя и подпря мотора си на крачетата.
Момичето отметна коса към голямата врата, която беше отчасти повдигната. Екщайн видя чифт ботуши, които се разхождаха по бетонения под вътре. Той мина между мотоциклетите, мушна се под вратата и присви очи, за да свикне с тъмнината вътре.