Но това нямаше значение за Майк. Той не искаше медал. Искаше да хапне нещо различно от салам и черен хляб, да си полегне, без да му се налага да наблюдава вратата, и да подиша чист въздух.
В Ларнака получи всичката храна, жени и кислород, от които се нуждаеше.
Назначението беше великолепно. По-хубаво от мечтите на който и да било агент и ако Майк не беше се преместил в Мосад, никога нямаше и да го помирише. Идеята на АМАН за назначение по избор е касиер на публичен дом в Порт Саид, та агентът да брои руските моряци, които слизат на брега. Цивилните от Мосад обаче имат космополитно въображение. Майк не напусна АМАН, за да търси подобен лукс. Направи го, защото старият му екип беше минал в историята, а той не искаше да работи без тях даже минута под ръководството на Бен-Цион. Всъщност той щеше да се оттегли изобщо от Играта, ако един негов чичо не беше го убедил колко приятно е да се работи за цивилните.
Кипър беше идеално местенце. Толкова наблизо, че си почти у дома. Като че ли израелското слънце достига дотук, сградите са от същия камък, хълмовете са покрити със същите избелели храсти. Здравата диета от сувлаки и кола лесно заменя шашлика (макар че прикритието му забраняваше да яде фалафел и хумус, които, естествено, могат да се намерят и тук). Освен това, ако искаш да се правиш на местен, трябва да консумираш съответстващата порция узо и арак. А ако си позапушиш ушите, гръцкото бърборене може да ти заприлича и на иврит.
Майк произхождаше от семейство на религиозни американски евреи и в Израел винаги носеше плетена кипа на главата си и спазваше религиозните закони. Но религиозните израелски агенти са под хатара — специално изключение, — докато са в чужбина, и затова не са длъжни и там да спазват религиозните забрани. Точно това винаги предизвикваше хладна усмивка у Майк. Значи, ако караш кола по време на шабат, може да бъдеш осъден за богохулство, но даже и на Йом Кипур нищо не може да ти попречи да убиваш в името на държавата.
Най-интересната забрана по отношение на настоящата му задача се отнасяше за жените. Кипърските плажове са пълни с жени, много от които от еврейски произход и даже израелски момичета, дошли на почивка. Но Майк имаше инструкции да създава връзки само с чужденки от нееврейски произход — французойки, немкини, британки, италианки. И той използваше американския чар и русата си красота, за да ги сваля с мъченическа всеотдайност. Наричаше тази заповед НОЧ — неосветено чукане.
Майк Даган работеше в пристанището на Ларнака под името Мич Енглър, грък от американски произход, собственик на водни таксита и сухопътен транспорт чрез фирмата си „Стил Уотър ООД“. Беше на около тридесет години, дребен, с момчешки вид и открито, приятелско държание. Хобито му през свободните от работа часове беше да сваля мадами и аматьорска фотография. Пътуваше често надлъж и шир из гръцката част на острова, имаше много приятели и познати както сред кипърците, така и сред чужденците. Държеше се свободно и щедро и винаги разполагаше с пари от някакъв фонд, „наследен“ от богатата му и голяма калифорнийска фамилия.
Кипърците са свикнали да работят с чужденци и „Мич“ въртеше целия си бизнес на английски, което си беше истинско облекчение за онези, на които можеше да се наложи да слушат ужасния му гръцки език. Типично по американски, когато не можеха да го разберат, той просто повтаряше грешно изречената дума на по-висок глас. Но в Ларнака го харесваха, а на улица „Атина“, близо до пристанището, всички го познаваха като Янкито.
Седалището на бизнеса и резиденцията на „Мич“ беше двустайна едноетажна каменна къщичка в края на един от дългите дървени пристани, които навлизаха в плитчините на ясносиньото пристанище. Редици от полюшващи се бели лодки се простираха отстрани на офиса му като извита огърлица от перли. Самият пристан беше покрит с навити омаслени въжета, избелели платна, блестящи петролни варели и купища разноцветни найлонови туби, затрупани с рибарски мрежи. Местните лодкари не са богати, но импровизираните им поправки все пак поддържат флотата на вода. Средиземноморското слънце действа като естествен чистач на боя и затова капитаните и екипажите непрекъснато поправят и боядисват дървените си лодки. Кипърците не могат да си позволят моторници от фибростъкло като тази на „Мич“. Най-употребяваните бои освен бялата са яркосиньо и червено, поради което пристанището на Ларнака прилича на обедняла френска флотилия.
„Мич“ притежаваше две бързи дървени моторници, които приличаха на бостънски китове с издигнатите си дървени мостици и метални мачти. Обикновено ги даваше под наем на лицензирани тур-оператори, фирми или леководолази. Ако клиентът го „интересува“, той лично управляваше лодката.