Кьошкът можеше да се отваря само към градината, съобразно ориенталския обичай беше изолиран от външния свят. Минеше ли човек през отворената врата, се озоваваше пред три затворени стени — една отпред, и по една вляво и дясно. Тези стени по-рано бяха, както вече споменах, жълтеникавобели, украсени със златни аети от Корана. Сега това вече го нямаше. Стените бяха измазани със зелена, синя и червена боя. А високо горе на тавана, където бе закрепен кордонът на лампадата, се мъдреше голямо жълто петно, което първоначално е било вероятно кръгло, ала тази форма не бе останала вярна и бе преляла в синьото. Освен това човек можеше с известно въображение да различи в зелените площи от дясната и лявата страна две къщи.
— Ето че всички стоите тук и се дивите! — рече Тхар, плъзгайки поглед на превъзходство по нас. — Знаете ли какво означава това? Ти знаеш ли, ефенди, какво е?
Понеже се обърна директно към мен, видях се принуден да пристъпя към работата по заличени следи. Не бях достатъчно дипломатичен да не назова определена тема, представлявана от картината, защото исках на всяка цена да си запазя високото уважение на артиста. По тази причина отговорих общо, но с възможно най-голям прехлас от изкуството:
— Това е абсолютното синьо-зелено жълто чудо!
— Правилно! — даде ми право той. — Ти никога не се изразяваш погрешно! Произведението ми коства много труд и боя. Само погледни тук!
Посочи пода, по който стояха празни и полупразни гърнета от бои и се търкаляха четки от какви ли не големини, да не говорим изобщо за разните бърсалки, пачаври, парцали за дъски.
— Взехме всичко това от бояджията — продължи. — И понеже времето беше кът и не можех сам да се справя, готвачката трябваше да ми помогне. Ама тя боядиса само стените, което си е много лесно. Останалото направих самият, за тая работа тя няма никаква дарба!
Бащата попита с мъчително овладян глас:
— Кой всъщност ти разреши да боядисаш тези стени и покриеш великолепните аети?
— Ами ти! Аз те попитах дали мога да нарисувам в кьошка две картини и ти ми разреши.
— Нима можех да допусна, че ще ги рисуваш по стените вместо на хартия? Пак ще си поговорим по този въпрос, синчето ми. — Направи жест, все едно има пръчка в ръката си, и прибави: — Впрочем аз виждам само една картина, не две.
— Премислих. Ще има повече от две. Тази тук е първата. Ефендито нали поиска да види какво мога, така че трябва да му покажа колкото се може повече.
— Още картини? От тоя сорт? Луд ли си? И къде пък?
— Утре ще рисуваме в харема.
— Какво?
— Тръбите на Йерихон и срутването на стените.
— Аллах да се смили! А вдругиден!
— Вдругиден ще рисуваме в спалнята!
— И какво?
— Гибелта на Содом и Гомор, с пушек и огън, светкавици и гръмотевици. Боите са вече заръчани.
— Вече заръчани! И това още! В спалнята светкавици и гръмотевици, дим и огън! За твоето изкуство май няма нищо невъзможно. Ясно че трябва да му сложа предели. И какво всъщност представлява това тук? В него няма и следа от идея.
При думата «предели» направи движение, сякаш отново се кани да го сложи както в предобеда на коляното. Въпреки заплахата момчето се видя принудено да се изсмее, когато отговори:
— Няма идея? Та тук се крие целият народ на Израил и фараонът с всичките му египтяни!
— Как така? — поиска да знае бащата. — От тях нищо не може да се види!
— Ами защото са във водата! Тази картина изобразява преминаването на децата на Израил през Червено море. Нима не различаваш Червеното море там право пред теб? А над него е синият въздух и съвсем горе, точно над главата ти, жълтото слънце, защото е тъкмо по пладне. Зелената страна вляво е Египет, а къщата — дворецът на фараона. Зелената земя вдясно е Палестина, а в къщата посред нея живее царят на йевусейците. Между тях лежи Червено море. Децата на Израил са роби в Египет. Мойсей им помага да се освободят. Побягва с тях в Червено море. Сега всички са вътре, фараонът се втурва след тях с цялата си войска. Погледни тук! Последният тъкмо изчезва. Вижда се само петата му, която още не е във водата. А отвъд, от другата страна, пък тъкмо излизат децата на Израил. Вече се виждат пръстите на краката на първите, напуснали водата. Това да не би да не е идея?
Разкрачи се пред бащата и го погледна самоуверено в лицето. И тогава зад нас прозвуча изпълненият с упрек глас на негърската готвачка, която стоеше с ветроупорния фенер до вратата и всичко бе чула.