— За твоята Гюверджина е!
— Как тъй? — осведомих се аз.
— Ще те помоля да я яздя вместо теб.
— Мислиш, че ще я мръднеш от мястото й?
— С лекота.
— Тъй, знаеш ли някое средство?
— Да, то със сигурност ще помогне.
— Защо не ми го съобщи веднага?
Той смигна лукаво, ухили се, при което великолепните му бели зъби блеснаха, и отвърна:
— Защото исках да ти доставя двойна радост. А средството радва двойно само когато човек преди туй здравата се е намъчил. Внимавай!
Върза средата на сиджимката около опашката на Гълъбицата, така че двата края останаха да висят, и се качи на седлото. Смятахме да потеглим, та да яздим сега към Харам Рамет ел Халил. Жена ми вече седеше на своето животно, а аз седнах на онова, което бе яздил Тхар. Чакахме само какво ще стори хлапакът. Той накара хаммахра да му подаде двата края на връвта, но на първо време я държеше хлабаво.
— Сега внимавайте колко бързо ще помогне! — каза. — Оставете ме да яздя напред и направете място!
Отстъпихме встрани. Той подтикна милата Гюверджина. Тя помаха с уши и опашка, но не направи и крачка. Удари я — не помогна. Ревна й, заби пети в тялото… напразно. Тогава дръпна двете върви, опашката се вирна и се запретна напред над гърба на мулето. Момчето уви вървите около тялото си и направи възел. Така те останаха здраво опънати и не можеха да се върнат. Гюверджина се уплаши. Такова нещо никога не й се бе случвало в живота! Размърда уши като ветрена мелница. Поиска да повее и с опашка, но не стана. Тогава Гълъбицата обърна глава надясно да погледне назад, не видя обаче нищо. Обърна я наляво да погледне назад, но и тук не можа да открие опашката.
— Сега има страх до небето! — ухили се Тхар. — Мисли, че там отзад става нещо страшно, и ще търчи колкото може!
Едва го беше казал, и Гюверджина нададе един разтърсващ мозъка на костите рев, изви се в котешка гърбица, направи няколко странични скока надясно и наляво и се стрелна после направо с такава бързина, сякаш се канеше да си строши главата. Искаше се здрав седеж, за да не се изтърси човек на земята, но Тхар се утвърди на седлото. Ние го последвахме възможно най-бързо и сърдечно се разсмяхме, защото при това забавно страхливо поведение на мулето беше просто невъзможно да останем сериозни.
Новият път водеше през руините на селото Хирбет ен Назара към шосето за Йерусалим. Тук настигнахме момчето, гордо седящо на животното. Сега то горе-долу добре му се подчиняваше. От пътя изминахме после споменатите четиристотин крачки до Извора на Авраам, който се намира в ъгъла на една голяма квадратна зидария. За каква цел са били предназначени тези зидове и дали изобщо някога са били доизградени, не се знае. Сега те лежат в развалини. Блоковете са полагани без хоросан и често достигат пет метра дължина. Вярно, в Баалбек съм виждал подобни камъни дълги над деветнайсет метра, но и тези пет метра доказват предостатъчно, че по времето на възникването на зидовете хората са умеели да придвижват значителни товари. Наблизо се намира и една друга щерна, наричана Банята на Сара. В скалите има наместени две преси за маслини, а недалеч оттам се намират руините на голяма църква, може би базилика, построена от Константин Велики при «терпентиновия кукуч на Мамре». Хората и до днес наричат това място Терпентиновата долина и това е причина за предположението, че тук трябва да се търси местността на някогашната дъбрава Мамре.