Едва бяхме станали на следното утро и още седяхме на кафе, когато се почука и… кой влезе? Тхар.
— Добро утро! — поздрави той по европейски, като ни подаде ръка.
Отвърнахме му и го огледахме одобрително, понеже беше облечен в свежо бяло, чист и без петна.
— Даа, май се удивлявате, а? — каза. — С боите е свършено! Първо, защото нашата съпруга говори за геройство, което не е нашарено, а истинско, и оттогава аз искам да бъда истински герой, не фалшив. И, второ, вие също чухте, че Шамах, моята нова приятелка, извика шест пъти «Пфу!», когато поисках да се направя на храбър със синя, зелена, червена и жълта боя. А онова, което тя казва, за мен важи повече от казаното от всички нас и ето как съм твърдо решил за в бъдеще да оставя настрани изкуството и да се стремя само към неща, за които човек не е необходимо да се шари. Впрочем аз дойдох при вас само заради Шамах. Ако ми позволите да изпия едно кафе, ще ви кажа защо. При вас чашите са по-големи отколкото при нас.
Получи каквото пожела, седна при нас и продължи:
— Най-напред трябва да ви кажа, че се оттеглям от всички клубове — на лъвовете, слоновете, хипопотамите и китовете, докато Шамах се намира в Йерусалим. Сега съм се облякъл в бяло, за да вървя от клуб на клуб и да известявам, че с диви животни повече няма да мога да общувам. Шамах е изискана и ако аз също искам да бъда изискан, трябва да се срамувам от подобни неща. Тя дори твърде излеко каза «Пфу!». И накрая трябва да знаете, че тя още днес ще пристигне в Йерусалим.
— Откъде знаеш? — попитах аз.
— От съзаклятието.
— Значи има някакво съзаклятие?
— Да — кимна той важно.
— Кой е съзаклятничил?
— Аз и хаммахрът.
— Аха, вчера?
— Да. И затова заех от теб двайсетте франка. Ето ти ги. Благодаря.
Извади от джоба две златни десетфранкови монети и ги сложи на масата. Аз не ги прибрах, а казах:
— Преди да ги взема, трябва да знам каква е работата. Аз ти ги подарих.
— Заблуждаваш се! — каза той сериозно. — Аз не просех, а исках в заем. Шамах и нейната майка са много бедни. Понякога дори нямат достатъчно за ядене — подразбрах го, без да съм питал. Но аз съм богат и съм техен приятел. Затова в евангелския дом платих за тях, без да знаят, и затова днес хаммахрът ще ги доведе в Йерусалим, естествено на по-добро магаре от вчерашното. Те обаче няма да научат, че аз съм този, който е платил. Смятат, че това е дарение от евангелския дом. Когато пристигнат, няма да влязат в града, а ще свърнат надясно в долината Хинон и до Елеонския хълм нагоре към Витания при моя приятел Абд ен Ном.
— Кой е Абд ен Ном?
— Бащата на най-големия кит, който имаме, и на най-тежкия от хипопотамите ни. Той подслоняваше поклонници. Сега домът му е пуст и за Шамах и майка й има предостатъчно място. Там също ще се храни. Мисли, че са препоръчани от евангелския дом. Абд ен Ном ме обича. Аз ще отида при него да подготвя всичко.
— И да платиш?
— Да. Но ще помоля да не ме издавате. Шамах и майка й не бива да го научат!
— Твоят баща знае ли?
— Не.
— Но това, моето момче, струва пари.
— Аз ги имам! — засмя се той радостно.
— От кого?
Той бързо стана пак сериозен и отговори:
— От майка, преди да почине. Беше скътала пари и аз всеки месец получавам лихвите. Татко ми ги наброява, защото той е управителят. Аз нямам право да задържам парите. Длъжен съм да ги разходвам, но не за мен, а за бедни, стари и болни хора, изпаднали в беда. Така пожела майка и татко трябва да ми позволява да правя каквото поискам. Може да се намеси само ако разбере, че употребявам парите за друго, не за това, което тя ми е отредила. Но такова нещо още не се е случвало, защото аз обичах майка и мисля за всеки изхарчен пиастър дали тя щеше да постъпи като мен или другояче. Вярно, вчера заех от теб двайсет пиастъра, без преди туй да попитам във вътрешността си майка, но го наваксах — снощи, преди да заспя, и днес, когато се събудих. Сега знам, че тя е съгласна с мен и се радва за Шамах и нейната майка. Ще си прибереш ли сега парите, ефенди?
— Да — отвърнах и ги пъхнах в джоба.
— Мога ли сега да си вървя? Защото много бързам. Помислете само, трябва да отида до лъвовете, слоновете, хипопотамите, китовете и до Абд ен Ном! И за всичко това татко нищо не бива да знае.