— Ще ми разрешите ли да ви съпроводя при посещението във вътрешността, ваше високоблагородие? — попита сър Гейлърд. — Аз самият изпитвам любопитство да огледам това нещо. Ако то наистина е така гениално, както твърдят всички, този, който го е измислил, сигурно е англичанин.
Шана се усмихна развеселено. Това отново бе типично по английски. Щом нещо е хубаво, то непременно трябва да е английско.
— Нашият роб вече два пъти ми е показвал съоръжението, сър Гейлърд, но вашето предположение сигурно ще заинтересува добрия мистър Рурк. Защото той всъщност е от колониите, а не англичанин, както предположихте.
— Боже мой! Да не искате да кажете, че той е, който… — изумлението на сър Гейлърд бе истинско. Той арогантно се изсекна в носната си кърпа. — Е, да, но ако ме питате мен, пред това гадно питие винаги ще предпочета чаша хубаво вино. Това, което вашият роб тук е стъкмил, не може да достави удоволствие на един истински джентълмен.
Сър Гейлърд скръсти широките си ръце на гърба си и си придаде вид като да размишлява. Шана се усмихна учтиво.
— Баща ми ще се съобрази с вашето мнение. Но той от своя страна намира питието за изключително пивко.
— Може би господин баща ви ще прояви интерес към някоя по-добра инвестиция, мадам Бошан. По една случайност наскоро моето семейство наследи една корабна компания в Портсмут, много обещаваща наистина, между впрочем, със състоянието на баща ви…
И на това място галантният благородник допусна груба грешка и загуби благоволението на Шана като много други преди него. Естествено сър Гейлърд в този момент ни най-малко не подозираше какво крие презрителният ироничен поглед на Шана. Защото той току-що се бе възползвал от предимството на своя значителен ръст, за да надникне в корсажа й.
Но междувременно и Рурк бе забелязал къде благородникът непрекъснато разхожда погледите си и мигновено загуби проявяваната досега общителност. Побеснял от яд, той се опита да удави гнева си в една халба, пълна догоре, която изпразни на един дъх. Шана наблюдаваше това с почуда и му отправи въпросителен поглед, но сър Гейлърд отново застана между двамата и на всичкото отгоре я хвана за ръка, за да я отведе.
А на Рурк отново — в буквалния смисъл на думата — му вързаха ръцете, защото тъкмо в този момент Трейхърн здраво ги стисна и въодушевен порой от думи се изля върху Рурк, който естествено разбра само първото изречение.
— Е, захарната преса вече работи, скъпи ми мистър Рурк, затова сега ще обърнем мислите си към нашата дъскорезница. Кога мислите, че…
Самият Рурк по-късно вече не знаеше какво бе отговорил, в спомена му думите на Трейхърн се удавиха в гнева към сър Гейлърд, от когото вече се виждаше само гърбът.
Трейхърн го остави едва когато откъм господарската къща пристигна една колона конски впрягове, които караха няколко души от домашната прислуга, както и маси, съдове и кошници с най-подбрани ястия. Набързо бе подредена дълга трапеза, която скоро бе отрупана със съдове с бира и вино, изпускаща пара агнешки плешки, печено свинско, риба и всякакви птици, последвани от множество пикантни сосове. Междувременно островитянките сложиха на масите и каквото сами бяха приготвили. Шана насочи сър Гейлърд до масата, а той повдигна ръце, сякаш се предаваше.
— О, боже, какво изобилие на този малък остров! — изрече той. — Това почти достига количеството, което моето семейство обикновено има навика да взима със себе си за пикник у нас в Англия!
Сър Гейлърд погрешно изтълкува усмивката на Шана и изумените погледи на някои островитянки като потвърждение на думите си. Но във всеки случай Орлан Трейхърн, който тъкмо пристъпваше към тях, не пропусна да разпръсне с недвусмислени слова заблудата му.
— Но, скъпи ми сър Гейлърд! Та вие още нищо не сте опитали от това изящно пиршество. Защото иначе щяхте да се присъедините към мнението, че никъде по света един пикник не може да се сравни с това, което виждате тук.
Рурк бе последвал господаря и остави да му напълнят отново чашата, макар и без желание. Той наблюдаваше как гордо крачещият благородник непрекъснато си потупва челото с кърпичката и се надяваше, че няма да е далеч мигът, когато слънцето ще повали това конте. Във всеки случай сър Гейлърд насочи погледа си към други апетитни неща извън корсажа на Шана, тъй като господарят на острова бе наблизо.
— Ах, ето ви и вас, Джон Рурк!
Ралстон му направи знак с камшика си за езда и се изправи пред него. Рурк хвърли още един поглед към розовото петно — роклята на Шана — която проблясваше сред навалицата, и едва тогава обърна очи към проницателният поглед на Ралстон.