— Считам, че е препоръчително да пообуздаете малко желанията си, мистър Рурк, макар много добре да разбирам причината. — Ралстон повдигна острата си брадичка в посока към Шана. — Не забравяйте, че сте роб и не мислете, че ще можете да се издигнете над положението си, докато аз съм наблизо. Задачата ми винаги се е състояла в това да връщам от прага на Трейхърн сганта. Освен това ми се струва, че ви липсват занимания. Предлагам ви да се заемете отново със съоръжението за дестилация. Не намирате ли, че ще е голям позор, ако младите сокове попаднат в неподходящи ръце? А първата капка трябва наистина да е благородна.
— С ваше разрешение, сър — Рурк с усилие можа да се овладее, — майсторът пивовар контролираше полагането на всеки отделен камък и доказа прилежанието си. С оскъдните си познания в тази област не би ми подхождало да се поставям над неговата работа.
— Непрекъснато ми прави впечатление, мистър Рурк — начинът, по който произнесе обръщението, беше жива подигравка, — че в последно време много си позволявате. Подчинете се най-сетне на заповедта и да не ви виждам да се мотаете без работа, преди да сте свършили тази.
Една безкрайно дълга секунда погледите им бяха втренчени един в друг, после Рурк се отдалечи.
Когато гостите заеха местата на трапезата, Шана се озова до английския джентълмен. Тя се огледа учудено — чинията на Рурк бе изместена в края на масата, далеч от обичайното му място близо до Трейхърн, а блюдото му стоеше непокътнато. Не й убягна и самодоволната усмивка на устните на Ралстон.
Ралстон седна в средата на масата и хвърли доволен поглед към незаетото място на Рурк. Поне веднъж — помисли си той — Рурк се намира там, където му е мястото, и си върши работата, за да могат тези, които стоят над него, да са спокойни. Когато вдигна очи, срещна мрачния поглед на Шана, вперен в него.
Той бързо се зае пак с ястията си и дори не забеляза, че това в никакъв случай не беше обикновената английска храна, която той в друг случай предпочиташе.
Странно бе преминал денят на Рурк. Той бе изживял триумфа си по време на увенчаното с успех освещаване на мелницата, за да се устреми после в поредица от зашеметяващи скокове към дъното. Но тази най-ниска точка бе достигната едва по-късно вечерта, когато Рурк стана свидетел на един разговор между госпожа Хоукинс и мистър Маклерд, в който двамата добродушни хорица обсъждаха предимствата на една женитба на Шана с английския благородник. Рурк се заслуша за известно време, преди да се отвърне отвратен — но само за да стане малко по-късно неволен слушател на това, как Трейхърн се изказваше за преимуществата на евентуален зет с аристократично потекло. Сър Гейлърд междувременно бе заповядал част от багажа, с който пътуваше, да бъде внесен в господарския дом, докато останалата част трябваше да отплува с фрегатата за Ричмънд и да чака там неговото пристигане — заедно с Трейхърнови.
Рурк стана неспокоен: бяха създадени предпоставките за предложение за женитба от тъповатия благородник. Когато Рурк изпразни дванадесетата си халба, беше стигнал дотам, че си втълпи унило, че дори самата Шана не е зле настроена към благородника, щом през целия следобед му бе засвидетелствала благосклонността си.
Без да се сбогува, Рурк взе една пълна бутилка от масата, потърси си мулето и го яхна надолу по хълма.
Шана бе и остана в центъра на вниманието на всичко. Корабните офицери непрекъснато й правеха комплименти и — напълно разбираемо след дългите седмици в морето — не можеха да се откъснат от благоуханната й близост. Музиканти се качиха на подиума и засвириха. Един офицер отведе Шана да танцува, другите я канеха един след друг. И тъй като Шана винаги много бе обичала танците, вечерта наистина я развесели… И въпреки това странният дисонанс в душата й не изчезваше, и учудена от собственото си лошо настроение, тя започна постепенно да намира вечерта за непоносима скучна. Грациозната усмивка не слезе от лицето й, но тя се почувства почти облекчена, когато баща й най-сетне предложи да оставят жителите на острова да се веселят необезпокоявано и да се върнат вкъщи. Щом пристигнаха, Шана се извини на сър Гейлърд и по най-бързия начин си отиде в покоите.
Седнал в креслото с чаша в ръка, Рурк изведнъж се събуди. Той напразно търсеше причината за това. Нямаше нищо — само мазния черен ром или пък нещо друго бе оставило горчив вкус в устата му.
С един-единствен удар часовникът зад гърба му обяви началото на първия час сред полунощ. Рурк пристъпи към прозореца и се втренчи в поляната пред къщата. Олд Блу, старото муле, си спеше мирно под навеса. Рурк си съблече ризата през глава, изплакна си лошия вкус от устата и тъй като не му хрумна нищо друго, изми потта от празничния ден, който бе завършил за него така непразнично, и накрая си избръсна и брадата. Тогава обу старите къси панталони и излезе на верандата, за да се понаслаждава на хладината на нощта. Беше му малко замаяна главата наистина, сякаш ромът все още действаше в него, но той се чувстваше добре в кожата си.