Там, където луната проникваше през короните на дърветата, светлината й хвърляше призрачен отблясък в хладната, но заредена със странно напрежение нощ. Рурк слезе от верандата, тревата под краката му беше влажна. Господарският дом, чиято огромна тъмна сянка се виждаше между по-тъничките дървета, го привличаше като магия. Там отдавна вече бяха изгасени всички светлини.
Изведнъж пред него в нощта се изпречи една широка сянка, която му се стори някак позната. Рурк полипа с ръка дънера и разпозна дървото, което растеше под балкона на Шана. Облегнат на старото дърво, Рурк се загледа в отворените прозорци горе и сетивата му се впуснаха в пътешествие, докато стигнаха до една сцена, в която Шана спеше до безформения английски благородник. Тази представа бе изключително противна, Рурк бързо я отпъди от съзнанието си. Фантазията му потърси спомена от една нощ, в която Рурк бе наблюдавал с много обич спящата Шана. Златно-медната й коса се изливаше във весели струи по копринените възглавници и обрамчваше така благородно лицето й, че вече не можеше да се каже дали портретът или рамката му предизвикват по-голямо удоволствие. Последва споменът за една картина в неговата къща, когато тя коленичи гола над него и гърдите й галеха гръдта му, докато той почти умираше от блаженство. Огънят в хълбоците му лумваше все по-нависоко — а той стоеше под балкона на Шана с вдигнати към решетката ръце.
Шана се бе оставила да я носи едно леко вълнуващо се море, изпълнено със спомени, ръцете й без усилие разделяха с широк размах проблясващата в тюркоазени отблясъци вода. Страх нарастваше в нея, защото никъде не се виждаше суша, дори не обагрени в зелено облаци, които биха предвещавали ивица бряг. Но после страхът й изчезна. Златните, потъмнели от слънцето ръце на един мъж се движеха до нея със същия ритъм като нейните. Тогава мъжът вдигна глава над вълните, бели зъби блеснаха в една усмивка, която омагьоса плувкинята. Устните му се движеха, за да изрекат едно заклинание, за което не достигаха думи, после той се изправи от водата, мускулите на гърба му се напрегнаха и той потъна във вълните. Приемайки радостно играта му, тя го последва в дълбините, където светлината се превърна в наситено зелено и безкрайни нишки от морска трева се обвиха около тях, когато се срещнаха за една целувка, която не искаше да свърши. Нищо не я принуждаваше да диша. Бяха две морски същества в нирваната на океана и потъваха все по-надолу и по-надълбоко. Тя изведнъж се озова сама.
В гигантски размери над нея отново се появи ликът на Рурк, той се приближаваше все повече, но тя не можеше да го докосне. Шана примигна, тръсна глава, опита се да прогони представата. И изведнъж осъзна, че беше будна и че той действително беше тук, ръцете му, опрени отляво и отдясно на нея, трепереха под собственото му тегло, устните му бяха над нейните и гласът му, тих и мек, произнасяше като малко момче, което моли за подарък: Шана… обичайте ме… Шана!
С потиснат вик на радостен поздрав тя обгърна ръце около него, привлече го надолу към себе си, а сърцето й изтласкваше по всички нишки на съществото й горещо блаженство. Бе сякаш хиляди трепкащи звезди се претапяха в едно едничко слънце. И голият глад ги тласкаше към сладкия, див вихър на ураган. Шана се изви срещу му, разтвори бедра, посрещна дълбоките му тласъци с цялата енергия на тръпнещото си тяло, вече нищо не я задържаше. Те бяха едно цяло, принадлежаха си, притежаваха се, подаряваха и взимаха.
Лежаха още дълго, плътно притиснати един към друг. Шана се чувстваше на топло и сигурна в обятията му, познаваше вече тайнствения мир, който не съществуваше никъде другаде. Нямаше срам, нямаше чувство за вина, ни най-малка следа от съжаление, че отново е била слаба. В спомените й лек ветрец открехваше листовете, които — отдавна, много отдавна — един свещеник бе изписал в малка селска църквица. Дълъг и траен брак, беше произнесъл той. Кой знае защо, тези думи вече не й внушаваха страх.
Шана въздъхна ощастливена и целуна Рурк по шията там, където преди това бе сгушила лицето си. Бавните удари на сърцето му приспаха дори и най-спокойните й мисли и тя постепенно потъна в съня, намерила заслон в обятията му.