Едва когато Рурк се опита да се освободи от нея, вече в абаносово черната тъмнина, която предхожда зазоряването, тя се събуди отново.
— Мислех, че спите — прошепна той.
— И наистина спях, преди да помръднете — каза тя, въздъхна меланхолично. — Толкова бързо идва утрото.
— Да, сърце мое, прекалено бързо — като ранимо птиче тя бе примряла в топлината му, а от страх, че би могла да му избяга, той не смееше да помръдне.
Шана запали свещта на нощната масичка, след това клекна и му се усмихна, като див планински поток вълните на косата й се спускаха по прелестното й голо тяло.
— Боже мой! — простена Рурк. — Каква вещица сте! Приказно хубава, приказно сладка вещица!
Ръката му отмести къдриците, които лежаха на розовата й гръд. Тя се засмя, изправи се на колене, щастливи искри просветнаха в очите й. Обхвана с ръце врата му и се остави да падне върху му с игриво безгрижие.
— Вещица съм била? Сър, първо взимате най-скъпото ми и после ме оскърбявате! Така ли сте запазили монетите си, разхождайки вашата мъжественост по къщите за развлечение, викайки после: „Измамиха ме! Измама! Измама!“
Малките й бели ръце хапеха ушите му, обърна го по гръб и вдигна ръка, сякаш го заплашваше.
— Милост, господарке — умоляваше я Рурк, правейки се на ужасен, — милост, вече бях жестоко използван тази нощ!
— Жестоко използван! — възкликна Шана. — О, какъв шегобиец! Скоро ще разберете какво значи да се претрепеш от работа! Ще ви изтръгна непостоянното сърце от гърдите — тя подръпна космите по гърдите му, така че той изкриви лице — и ще нахраня с него морските раци. Мен наричате вещица, а малката Мили е сладка и дащна, нали? Как смеете! Давам ви дума, че скоро ще тъгувате не само по сърцето си!
Странна, сериозна нотка прозвуча в шеговитите й думи. Рурк я погледна въпросително, но тя само се изкикоти и се взря в него така всепоглъщащо, че в спящия му досега член лумнаха нови пламъци. От този нечут, но не и незабелязан отговор Шана бе напълно задоволена и отново клекна.
— Вие сте дързък звяр, Шана Бошан. Достатъчно дързък, за да можете да опитомите един дракон!
Рурк протегна към нея пръст и описа с него една линия по пълните, издути заоблености на гърдите й, опита се да чете в очите й, видя ги да потъмняват и да се овлажняват като две бездънни езера. Меката уста на Шана се отвори сластно, тя легна върху му, целуна чакащите му устни, пробуди езика му със своя.
Изправена на ръцете, с които бе обвила шията му, тя плъзна копринената си плът върху неговата и отново времето спря, макар на хоризонта небето вече да започваше да просветва в тъмносиньо.
С игрива мелодия на уста Шана почти хвърчеше надолу по стълбите към партера за закуска. Берта, старата икономка, дълго гледа втренчено след нея, клатейки глава. Доста рядко се случваше дъщерята да е станала преди бащата, а така благоразположена не бяха я виждали отдавна. От думите й бликаше сребърен смях, когато помоли Джейсън да отвори на роба Джон Рурк вратите на дома. Лъчист като слънцето на утринното небе се смееше ликът й и преливаща от любезност, тя поздрави Джон Рурк с реверанс.
— Ловът на вещици, изглежда, не ви се е отразил зле, мистър Рурк — възкликна тя. — Никакви белези? Никакви рани? Казват, че вещиците имали остри нокти!
— Нищо не се вижда — засмя се Рурк и внимателно заоглежда ноктите на пръстите й. — Мисля, че само едно парченце кожа е останало под ноктите й.
Шана отдръпна ръка.
— Говорите нелепости, сър. Не мога да си спомня…
— Трябва ли да ви издам какво нашепвахте в тъмното? — промълви той, наведен над ухото й.
— Нищо не съм казала — започна тя да се отбранява. Но бе обезпокоена. Бяха ли я издали мислите й? Беше ли изрекла нежелани думи?
— Въздишахте в съня си: Рурк! Рурк…
Изведнъж Шана повиши глас.
— Елате насам, мистър Рурк! Мисля, че чувам вече татко да минава през салона. А и мистър Ралстон трябва да се появи всеки момент. Няма да се налага да чакате дълго.
Сър Гейлърд ставаше късно и се появи едва когато Рурк и господарят на острова вече бяха тръгнали към предвидената за дъскорезница строителна площадка. И тъй като и Шана се отдалечи веднага с хладен поздрав, на благородника му остана само компанията на Ралстон.
— Приятен ден е днес — забеляза сър Гейлърд, взимайки щипка емфие и кихайки веднага след това в кърпичката си. — Би трябвало да поканя вдовицата Бошан на малък излет. Мога да си представя, че добрата дама би оценила компанията на един джентълмен след дългите месеци на вдовство. Между впрочем, изключително чаровна жена. Трябва да призная, че съм напълно пленен от сладкото личице.