Тя разтвори широки очи и веднага съзря произхода на чудната музика. Непосредствено до нея на масичката стоеше един доста голям часовник-латерна, а в креслото до него се бе изтегнал небрежно Рурк с изпънати напред крака, кръстосани в глезените, чаровна усмивка играеше по устните му.
Шана се изправи във ваната и се втренчи в Рурк. Веднага се виждаше, че той се бе разположил доста уютно в спалнята й. Шапката му лежеше на леглото й, ризата му бе до нея, той бе облечен само с късо отрязаните си панталони. Той й кимна в приятелски поздрави.
— Добър вечер, любов моя, а и много благодаря! — Погледът му се плъзна по блестящите й от водата гърди.
— Нямате и капчица благоприличие — развика се Шана посред звъна на мелодията. Но после, под спокойния му поглед, тя се опомни и продължи не толкова грубо и представяйки се за умерено ядосана, — прониквате просто така в най-интимното място на една дама и най-непристойно я подслушвате, когато тя се къпе.
Рурк се усмихна в изключително добро настроение.
— Просто упражнявам брачните си права, Шана. И без това в това отношение съм доста грубо ощетен, тъй като извънредно рядко ми се предлага тази възможност. На други съпрузи им е разрешено всяка нощ да съзерцават повереното им съкровище, докато аз трябва да живея през по-голямата част от времето със спомени, а дори и тогава трябва строго да обуздавам желанията си, защото само рядко ми се разрешава да намеря избавление от плътските си мъки.
— Какви глупости приказвате, Рурк! — Шана се изтърка доста бавно с гъбата и не пропусна да види, че очите му следяха всяко движение на ръката й. — Не се ли показах крайно толерантна по отношение на вашите настроения?
Тя се облегна във ваната, повдигна ръце, така че водни поточета потекоха надолу по тях и после по кръглите й гърди. Той поглъщаше с поглед всяко движение, а очите му изгаряха кожата й, където и да спираха по нея. Шана посегна дяволито към кърпата и се прикри от погледа му, знаейки много добре, че достатъчно е възбудила апетита му.
— Сигурно имате доста основателна причина да посмеете да влезете в покоите ми по това време, мистър Рурк Бошан — каза тя, докато попиваше водата от едното си рамо с края на кърпата.
Той посочи часовника-латерна.
— Донесох ви подарък.
Шана се усмихна целомъдрено.
— Много благодаря, Рурк. От колониите ли е?
— Бях помолил капитан Бошан за тази услуга — да го купи и да ми го изпрати. Харесва ли ви?
Шана се заслуша, после позна мелодията. Беше песента, която бе чула на кораба „Маргарита“.
— Ммм — изръмжа тя. — Много ми харесва. — После с невинен поглед добави: — И нямахте никаква друга причина?
По лицето му се плъзна бавно подстрекателска усмивка, очите му вече я обладаваха.
— Чух, че сте ме търсили из целия остров и не можах да намеря никаква причина за такова настоятелно дирене — освен една-едничка — усмивката разкри блестящите му зъби. — И така, побързах за насам, въпреки късния час, за да ви уверя, че нямам намерение да бягам от радостта на бащинството.
За един миг тя продължи да се подсушава, едва тогава отгатна напълно какво той бе казал току-що.
— Подлец! Отровен дракон! — изкрещя тя. — Надут глупак! — ръката й търсеше нещо във водата. — Наистина ли мислите, че ако беше така, щях да обиколя целия остров?
Капещата гъба беше готова за хвърляне в ръката й.
— Охо — заплаши я Рурк, иронично усмихнат и с вдигнат показалец, — внимавайте, Шана. Хергъс сигурно не би се зарадвала, ако правите щуротии с гъбата.
— Ах — разочаровано простена Шана и натисна обратно гъбата във водата, сякаш искаше да я удави.
Кърпата падаше от нея и когато Шана погледна нагоре, видя, че Рурк я дърпаше. Тя я задържа, вкопчи се в нея, но силите й не бяха достатъчни, скоро тя имаше на разположение само ръцете си, за да прикрие гърди. Сега Рурк стоеше пред нея, фигурата му се извисяваше нависоко, едър и силен като бронзов, полугол дивак. В стаята цареше тишина, латерната отдавна бе допяла мелодията си, чуваше се само тиктакането на стенния часовник. Шана се бе втренчила омагьосана в играта на сенките и светлината от свещта, които се стрелкаха по неговото тяло, погледът й бавно се разхождаше по жилите му, изопнати по ръцете му като корабни въжета. Рурк се наведе, опря лакти на ваната, пръстите му се плъзнаха във водата, а желанието ясно се четеше в погледа му. Показалецът му проникна в дълбокото пристанище между гърдите й, поглади бреговете и се изкачи нагоре към сушата на раменете и тънката й бяла шия. Гласът му се сниши до дрезгав шепот:
— Вечно ли трябва да се боря за вас, Шана, сякаш сте недокоснато, девствено дете! Вечно да събарям зидовете на крепостта ви камък по камък, докато се отдадете на това, което е неизбежно? Първо пазите така вярно положението си на вдовица, а после ми се отдавате с такава страст, че ме разкъсвате до мозъка на костите ми. Не ви разбирам.