Шана почти започваше да трепери под докосването на връхчетата на пръстите му, нервите й трептяха и се изопваха, сякаш жадуваше той да я вземе в ръце, устните й се полуотвориха, дъхът й се учести, очите й се притвориха, лицето му се навеждаше все по-близо, с всеки бушуващ удар на сърцето тя се надяваше, че се доближава до целувката му. Тогава той потопи пръст във водата, допря го на върха на носа й и остави там капка вода.
Рурк се изправи, отдръпна се крачка назад и тихо се засмя на удивлението, което сега покриваше лицето й. Шана се изправи във ваната, издаде напред долната си устна и си издуха водната капка от носа.
— Вие сте чудовище, Рурк Бошан.
— Точно така, сърце мое, чудовище съм.
— Дракон! И то от най-противните!
— Точно така, сърце мое, дракон съм.
Шана го погледна, носле на устните й се появи усмивка.
— А аз съм вещица!
— Точно така, сърце мое, вещица си.
— И един ден ще ви изтръгна сърцето от плътта!
— Това, сърце мое, вече отдавна сте сторили.
Шана сведе поглед, объркана и засрамена.
— Елате, вещице! Излезте от вашия казан! — тих смях прозвуча в пошепнатите му думи.
Той й подаде кърпата и я чакаше до ваната. Под неговия мил поглед Шана се изправи и плътно уви кърпата около тялото си. Той й подаде ръка, за да й помогне да излезе от ваната. После я последва до масата за фризиране, възхищавайки се на нежната извивка на хълбоците й под кърпата.
— А защо ме търсехте, любима моя? — попита той, когато погледите им се срещнаха в огледалото, докато тя си вмесваше косата.
Изведнъж Шана пак се сети за кобилата. Тя се обърна възбудено към Рурк и го хвана за ръката.
— Рурк, представете си, капитан Бошан ми направи един невероятен подарък: една прекрасна кобила, но при прекосяването на океана се е наранила и сега се нуждае спешно от грижи.
— Наранена?
— Капитан Робъртс каза, че имало буря, кобилата се блъскала в стените на преградката си. Вече заповядах на коняря да направи каквото е по силите му, докато дойдете. Моля ви, Рурк, нали ще я излекувате? Заради мен, много ви моля.
Рурк я погали със свободната си ръка по златните къдри, мек и любвеобилен бе погледът му.
— Наистина ли ви харесва толкова?
— О, да, Рурк, даже много.
— Ще направя каквото мога — усмихна се той. — Знаете, че съм ваш предан слуга.
Шана отблъсна ръката му и отново се обърна към огледалото.
— А ако бяхте свободен? — попита тя. — И тогава ли щяхте да кажете да, или не? Нямаше ли отдавна вече да сте си отишли, за да потърсите другаде щастието си?
— Какви съкровища на този свят биха могли да ме отделят от вас? — каза той на шега и си играеше с една къдрица. — Кой би могъл да ми втълпи да ви оставя? Не знаете ли, че ви обичам? Вие сте моето съкровище, единственото по рода си бижу на моето желание.
Шана се нацупи и разтърси ядно гърди.
— Шегувате се, Рурк? А аз искам да чуя истината.
— Истината, милейди? — Рурк направи реверанс пред огледалното й отражение. — Милейди би трябвало да си припомни сама изречената пред олтара клетва. Аз съм женен за вас, докато смъртта ни раздели.
С един жест на ръката си Шана отмести назад златистите си къдри, скочи и закрачи из стаята. Тя добре осъзнаваше как полуголото й тяло въздейства на неговите сетива, платнената кърпа едва покриваше гърдите й, но издаваше цялата великолепна дължина на бедрата й. Бавно и подобно на котка, с грациозни и гъвкави жестове тя се движеше из стаята, когато го жегна с жлъчна ирония за безсрамието, с което й напомни за нейната брачна клетва.
— Как отново и отново ви доставя удоволствие да ме наранявате за тази постъпка? Как отново и отново ви се нрави да се разполагате с нагла усмивка в покоите ми, сякаш притежавате бог знае какво на този свят освен този глупав набедреник, с който така самохвално се надувате.
— Ако аз съм бедняк, мадам, то тогава вие фактически сте съпруга на бедняк — предостави й той материал за размисъл, смеейки се с прикрито удоволствие.
— Вие сте един развратен похотливец, който използва всеки прозрачен претекст, за да се вмъкне в спалнята ми — отвърна яростна Шана, — а за да не разтръбите навсякъде тайната ми, трябва да ви се подлагам, за да ви затворя устата. Има нарицателно за такива като вас, сър — мошеник! Човек, който причинява такова нещо на една лейди, не заслужава въжето, на което го бесят.
— Мадам, трябва да призная, че за мен всеки претекст да ви посетя е добър. Но чак пък похотлив развратник! Животът ми в последно време би могъл по-скоро да се сравни с този на монах.